Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път *.
Тогава те се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път *.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
„Тогава“, т.е. след полученото от ангелите вразумяване, „те се върнаха в Иерусалим“. В Евангелието евангелист Лука добавя към това думите „с голяма радост“ (Лука 24:52).
Споменаването на планината Елеон като мястото, откъдето се върнали апостолите в Йерусалим след възнесението на Господа, очевидно означава, че тази планина е била и мястото на възнесението. Дееписателят точно определя местоположението на назованата планина, – очевидно, защото Теофил, за когото била предназначена книгата, не бил запознат с топографията на Йерусалим.
„Близо до Иерусалим колкото един съботен път“, в славянския превод „субботы имущия путь“; на гръцки език „σαββάτου ἔχον ὁδόν.“ Планината била на разстояние от една събота път, което означава такъв път, какъвто се разрешавало да се измине в събота. Равинската строгост за съботния покой определяла, че това разстояние може да бъде 2000 крачки (около една миля), на каквото разстояние стояли най-далечните шатри от Мойсеевата скиния по време на странстването на евреите по пустинята. Ако в Евангелието евангелист Лука (Лука 24:50) казва, че Господ възнасяйки се „ги изведе… вън до Витания“, то този израз, който не противоречи на разглеждания, означава, че мястото на възнесението се намирало на пътя от Йерусалим за Витания. Последната е била на два пъти по-голямо разстояние от Йерусалим в сравнение с Елеон, на разстояние от два съботни дни път, и се посочва просто за определяне на посоката, в която Господ извел учениците към мястото на Своето възнесение.