Споменът за потопа представлява една от най-разпространените традиции на древния свят, като самите подробности в тези предания често поразително съвпадат с библейския разказ за потопа. Особено това се отнася до прочутата халдейска поема за Издубар или Гилгамеш, открита в най-древните клинописни текстове, влизащи в състава на т. нар. „халдейски генезис“. Паралелното съпоставяне на тази халдейска поема с библейското сказание не оставя никакво съмнение за тяхната тясна родствена връзка, а дълбоката древност и документалност на клинописните текстове дава силно оръжие на...
Споменът за потопа представлява една от най-разпространените традиции на древния свят, като самите подробности в тези предания често поразително съвпадат с библейския разказ за потопа. Особено това се отнася до прочутата халдейска поема за Издубар или Гилгамеш, открита в най-древните клинописни текстове, влизащи в състава на т. нар. „халдейски генезис“. Паралелното съпоставяне на тази халдейска поема с библейското сказание не оставя никакво съмнение за тяхната тясна родствена връзка, а дълбоката древност и документалност на клинописните текстове дава силно оръжие на библейската апологетика в борбата с рационалистичната критика.
Проф. А. П. Лопухин
Споменът за потопа представлява една от най-разпространените традиции на древния свят, като самите подробности в тези предания често поразително съвпадат с библейския разказ за потопа. Особено това се отнася до прочутата халдейска поема за Издубар или Гилгамеш, открита в най-древните клинописни текстове, влизащи в състава на т. нар. „халдейски генезис“. Паралелното съпоставяне на тази халдейска поема с библейското сказание не оставя никакво съмнение за тяхната тясна родствена връзка, а дълбоката древност и документалност на клинописните текстове дава силно оръжие на библейската апологетика в борбата с рационалистичната критика.