И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.
И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.
Псалтир – глава 111 – стих 6
Той няма да се поклати довека; във вечна памет ще остане праведникът.
Проф. А. П. Лопухин
“И спомни си Бог”. „Нека, възлюбени, разбираме тези думи богоприлично, а не в онзи груб смисъл, както е свойствено на нашата немощна природа“, – казва свети Йоан Златоуст. „Какво означава ‘си спомни’? Това значи, че Бог се умилостиви над праведника, който живееше в ковчега; смили се над него, когато той се намираше в толкова тясно и тежко положение и не знаеше как ще завършат неговите страдания.“
Самото „спомняне“ от страна на Бога, според езика на Свещеното Писание, означава изпълнение на Неговите обещания и въздаване на награда на Неговите раби (Бит. 19:29; Изх. 2:24; Изх. 32:13; Пс. 131:1).
“и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.” Силният вятър, който разпръснал дъждовните облаци, бил в ръцете на божественото всемогъщество средство, т.е. естествена причина за прекратяването на потопа. В този случай, както и в други подобни (Изх. 10:13–19; Изх. 14:21), Бог използва природните явления и законите, които Сам е установил, като оръдия на Своята воля.