“петнайсет лакти над тях”. Петнадесет лакти са около 25 фута. Според мнението на повечето съвременни учени екзегети, тези думи не трябва да се разбират в абсолютен смисъл, т.е. че водата е била толкова много, че е надвишавала с 25 фута дори най-високите върхове като Хималаите и Кордилерите. Това не може да се допусне, главно защото не можем да си представим как би се задържала такава дълбочина. От опит знаем, че каквато и да е дълбочината на даден воден басейн, линията на...
“петнайсет лакти над тях”. Петнадесет лакти са около 25 фута. Според мнението на повечето съвременни учени екзегети, тези думи не трябва да се разбират в абсолютен смисъл, т.е. че водата е била толкова много, че е надвишавала с 25 фута дори най-високите върхове като Хималаите и Кордилерите. Това не може да се допусне, главно защото не можем да си представим как би се задържала такава дълбочина. От опит знаем, че каквато и да е дълбочината на даден воден басейн, линията на сушата, която минава по краищата му, винаги трябва да бъде малко по-висока от нивото на водата, за да не прелее тя.
Следователно, представяйки си картината на всемирния потоп, не сме в състояние да си представим такава ситуация на земната повърхност, при която тя абсолютно цялата, без никакви изключения, да е залята с вода. Освен това, в Библията има доста често примери, когато цялото се взема вместо частта – цялата земя, вместо някоя нейна част (Бит. 41:57; Изх. 9:25; 10:15; 3 Цар. 10:24; Деян. 2:5). Напълно може да се допусне, че и тук под термина „цялата земя“ и „всички планини“ се разбират земята и планините на същия този район, който е бил мястото на обитание на първобитното човечество и се е намирал в басейна на реките Тигър и Ефрат, като най-високата точка е била планината Арарат. Все пак Библията и в частност Новият Завет разглежда потопа по времето на Ной като „всемирен“ (доколкото е залял цялото познато на летописеца човечество, макар да няма основание да се смята, че потопът е покрил континентите на Африка, Америка, Австралия, Гренландия, където населението е било много малобройно и не е било потънало в грехове, както жителите на Месопотамия), като го съпоставя по отношение на космическата универсалност с всемирната катастрофа, която очаква света в края на времената — с гибелта на света от огън преди явяването на „ново небе и нова земя“ (Мат. 24:37 и сл. и парал. 2 Пет. 3:5–7; 1 Пет. 3:20).
Проф. А. П. Лопухин
“петнайсет лакти над тях”. Петнадесет лакти са около 25 фута. Според мнението на повечето съвременни учени екзегети, тези думи не трябва да се разбират в абсолютен смисъл, т.е. че водата е била толкова много, че е надвишавала с 25 фута дори най-високите върхове като Хималаите и Кордилерите. Това не може да се допусне, главно защото не можем да си представим как би се задържала такава дълбочина. От опит знаем, че каквато и да е дълбочината на даден воден басейн, линията на сушата, която минава по краищата му, винаги трябва да бъде малко по-висока от нивото на водата, за да не прелее тя.
Следователно, представяйки си картината на всемирния потоп, не сме в състояние да си представим такава ситуация на земната повърхност, при която тя абсолютно цялата, без никакви изключения, да е залята с вода. Освен това, в Библията има доста често примери, когато цялото се взема вместо частта – цялата земя, вместо някоя нейна част (Бит. 41:57; Изх. 9:25; 10:15; 3 Цар. 10:24; Деян. 2:5). Напълно може да се допусне, че и тук под термина „цялата земя“ и „всички планини“ се разбират земята и планините на същия този район, който е бил мястото на обитание на първобитното човечество и се е намирал в басейна на реките Тигър и Ефрат, като най-високата точка е била планината Арарат. Все пак Библията и в частност Новият Завет разглежда потопа по времето на Ной като „всемирен“ (доколкото е залял цялото познато на летописеца човечество, макар да няма основание да се смята, че потопът е покрил континентите на Африка, Америка, Австралия, Гренландия, където населението е било много малобройно и не е било потънало в грехове, както жителите на Месопотамия), като го съпоставя по отношение на космическата универсалност с всемирната катастрофа, която очаква света в края на времената — с гибелта на света от огън преди явяването на „ново небе и нова земя“ (Мат. 24:37 и сл. и парал. 2 Пет. 3:5–7; 1 Пет. 3:20).