В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха;
В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха;
Книга на Иова – глава 38 – стих 8
Кой затвори морето с врата, когато се то изтръгна, та излезе като из утроба,
Книга Притчи Соломонови – глава 8 – стих 29
когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, -
Четвърта книга Царства – глава 7 – стих 2
А сановникът, върху чиято ръка се опираше царят, отговори на Божия човек и каза: ако Господ дори отвореше прозорци на небето, и тогава можеше ли да бъде такова нещо? А тоя каза: ето, с очите си ще видиш това, ала не ще ядеш от него.
Проф. А. П. Лопухин
У древните евреи съществували две летоброения: едното – свещено, започващо от месец нисан (март–април), а другото – гражданско, започващо от месец тишри (септември–октомври). По-ясни свидетелства за съществуването на първото се срещат едва от времето на Моисеевото законодателство (Изх. 12:2; Изх. 13:4; Изх. 23:15; Втор. 16:1), поради което учените обикновено приемат, че в по-ранната епоха е съществувало само едно – гражданското летоброене, започващо от есенното равноденствие (Иосиф Флавий, равин Кимхи, Розенмюлер, Кайл и др.). Въз основа на това може да се предполага, че Потопът е започнал на седемнадесети мархешван, което по нашето летоброене съответства на първите дни на месец ноември.
„в същия ден се разтвориха всички извори на голямата бездна“
С това название очевидно се обозначават водите, затворени във вътрешността на земната кора, които вероятно под въздействието на вулканични сили в огромно количество са избликнали на повърхността.
„и небесните отвори се отвориха“
Това е образно и силно описание на изливането на обилни дъждовни порои, напълно съответстващо на библейското разбиране за небесната твърд, която семитите си представяли като плътен шатър или покрив, разпрострян над земята (Бит. 1:7).