Първа книга Моисеева – Битие – глава 6 – стих 22

В тези думи е дадена най-високата похвала за Ной, както изяснява и апостол Павел, казвайки: „Чрез вяра Ной, след като получи откровение за онова, що още се не виждаше, с благоговение направи ковчега, за да спаси своя дом; чрез нея осъди той света и стана наследник на праведността по вяра“ (Евр. 11:7). Построяването на ковчега, за което свещеният разказвач говори толкова просто, представяйки го като спокойно и послушно изпълнение на Божията воля, всъщност е било дълбоко изпитание за вярата на Ной. Наоколо бил развратен свят, напълно безгрижен за своето бъдеще (Мат. 24:37–38),  който укорявал Ной и се подигравал с него през всички онези години, през които той строял ковчега.

Затова Ной трябвало с цялата си мисъл и душа да се пренесе в бъдещето. И тази негова вяра, която го спасила от гибел, била най-висшата заслуга на духовния му живот и предизобразявала онова душевно състояние, чрез което човек се спасява от вечна гибел – чрез вяра и приемане на светото Кръщение.