Иаред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха.
Иаред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха.
“Енох”. Името на този патриарх, вече познато ни от генеалогията на каинитите, говори за своя носител като за обновител, осветяващ – с една дума, като за нещо ново и, в качеството си на първи плод, посветен на Бога. Но докато Енох-каинитът беше начало на светската мощ и културното господство на своя род (израз на това е построяването на първия град, наречен на негово име), то Енох-ситянинът, напротив, се яви типичен представител на първобитната вяра, надежда и благочестие – с една дума, на всичко онова, което се обединява в понятието за старозаветната „праведност“.
Няма посочени паралелни места.
Преп. Беда Достопочтени (ок. 672 – 735)
Като седми по ред от потомците на Адам, Енох е символ на Господа, Който бе заченат и роден не по обичайния начин на смъртната природа, а чрез действието на Светия Дух. В него по единствен начин предстояло да се яви всяка благодат на Светия Дух, седмообразно описана от пророка; и сам на Него Му бе надлежно да бъде кръстен със Светия Дух и да предаде даровете на Духа на повярвалите в Него.