Първа книга Моисеева – Битие – глава 3 – стих 1

“змията беше най-хитра”

Змията беше по-хитра от безсловесните (неразумни) животни, над които човекът беше поставен за управител. Но дори и да ги превъзхождаше по хитрост над обичайното за зверовете ниво, от това не следва, че тя се издигаше до равнището на човека. Змията беше сътворена от Бога по-хитра от безсловесните и по-коварна от неразумните животни, но понеже нямаше разум, то е явно, че не притежаваше и човешка мъдрост.

Адам превъзхождаше змията – и по самия начин на сътворението си, и по душа, и по ум, и по славата, с която беше облечен, и по мястото, където живееше. Затова е видно, че той я превъзхождаше неизмеримо и по хитрост. Адам превъзхождаше всички зверове по мъдрост, защото Бог го постави техен господар и управител; той беше по-хитър от всички, защото на всички им даде имена.

Както израилтяните не можеха да гледат лицето на Моисей без покривало, така и животните не можеха да гледат сияйното лице на Адам. С наведен поглед минаваха пред него, когато им даваше имена, защото очите им не можеха да понесат славата му. Следователно, макар змията да беше по-хитра от животните, тя все пак бе неразумна в сравнение с Адам и Ева – владетелите на зверовете.

“рече тя “

Змията говорела – и това или е било присъщото ѝ съскане, което Адам разбирал, или в змията е говорил сатаната, или змията по собствена воля е изпросила за себе си дара на речта, или пък сатаната е изпросил от Бога да даде този дар на змията за известно време. (…)

“на жената”

Змията не отиде при Адам от страх, а отиде при Ева, за да я склони по-лесно да вкуси от плодовете на онова дърво, от което бе забранено да се яде, преди още тя да бе вкусила от позволените ѝ плодове на хилядите други дървета в рая. А тя не бе вкусила не защото постеше, а защото още не бе усетила глад, понеже току-що бе сътворена.

Разбира се, на змията не беше забранено да се приближи толкова бързо до Ева, защото именно тази прибързаност не ѝ несеше предимство. Тя дойде в момент, когато Ева, току-що сътворена, още не знаеше какво е глад, и красотата на дървото не предизвикваше в нея борба на желанията.

Следователно, тъй като Ева не изпитваше глад, и дървото не я изкушаваше, змията имаше право да застане пред нея като изкусител, но нямаше предимство, защото не намери в нея готова почва за съблазън.

Тълкувание на Битие

Природата на тази змия (נָחָשׁ – нахаш, м. род, змей, влечуго) е доста загадъчна: по някои свои белези – например по самото си име, по принадлежността си към животинския вид, по отличаващата я хитрост (Мат. 10:16) и по наложеното ѝ наказание – пълзенето по земята (Бит. 3:14) – тя без съмнение се представя в Библията като обикновена, естествена змия. Но редица други признаци, като: способността ѝ да говори, осведомеността ѝ за съществуването на заповедта, необикновената ѝ хитрост и коварство, както и споменаването на необичайна за природна змия продължителност на съществуването ѝ – всичко това говори за някакво по-висше, съзнателно и разумно същество.

Затова правилното разбиране на тази змия е това, което обединява всички тези по-горе изброени черти, както прави например свети Йоан Златоуст, който казва: „Следвайки Писанието, трябва да разсъждаваме така, че думите принадлежат на дявола, който е бил подбуден към тази измама от завист (Прем. 2:24), а това животно (т.е. обикновената змия) е използвал като удобно оръдие“.

Присъствието на дявола-изкусител в тази змия се потвърждава и от много други места в Свещеното Писание, където дяволът се нарича „човекоубиец от самото начало“ (Йоан 8:44), първопричина за злото на земята (1 Йоан 3:8; Прем. 2:24), а дори и пряко – „древната змия“ (Откр. 12:9–10).