Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.
Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Този стих представлява заключение към цялата история за Вавилонското стълпотворение. По смисъла на това място станалото тук чудо на смесването на езиците дало своето име и на самата местност, която получила името „Вавилон“. Същото тълкуване на това име поддържа и Йосиф Флавий. Очевидно както Библията, така и Йосиф Флавий извеждат думата „Вавилон“ от еврейския глагол balal, което значи „смесвам“. Но по-новите ориенталисти разлагат това име на съставните му части – Bab-Bel, т.е. „двор“ или „врата на Бел“, древновавилонско божество. Обаче, ако и да може да се признае известно значение на последния произход, то във всеки случай трябва да бъде отнесено вече към по-късна епоха – към времето, когато във Вавилон се утвърдило почитането на бог Бел, а събитието на вавилонското смешение вече донякъде се било заличило от паметта на народа.
Знаменателният факт на Вавилонското стълпотворение и последвалото го разселване на народите станал в епохата на Фалек, или Пелег, представител на четвъртото следпотопно поколение, живял приблизително в средата на VI век след потопа (Бит. 10:25; 11:16–17). В историята на божественото домостроителство за спасението на човешкия род той образува своеобразна ера: завършва една епоха – епохата на универсалната история на цялото човечество, и започва друга: историята на едно богоизбрано Симово потомство, от което чрез Авраам и Давид трябвало да се роди и Самият обещан Месия.
Историческата достоверност на това събитие се потвърждава от много съгласни предания на древността и от резултатите на съвременните научни разкопки на Изток. Сред древните традиции особено внимание заслужава разказът на Абиден, приведен от Евсевий в неговото „Приготовление към Евангелието“, където между другото четем следните забележителни редове: „Скоро след потопа на земята се появили хора, горди със своята сила и ръст, презиращи боговете, които замислили да построят извънредно висока кула на мястото, където сега е Вавилон, като възнамерявали чрез нея да се изкачат чак до самото небе. И ето, когато строежът им вече се приближавал към небето, боговете изпратили силни ветрове, които разнесли тази кула. Развалините ѝ стоят и досега и се наричат Бабел, защото до това време всички хора говорели един език, а сега върху тях било наведено смешение на много и различни езици“.
Кратки, но още по-близки до Библията откъси от тази история били намерени от английския учен Джордж Смит и в клинописните текстове, влезли в състава на т.нар. „Халдейски генезис“. Същият учен, при своите знаменити разкопки, открил и развалините на тази кула близо до развалините на древния Вавилон. Съдейки по описанието на Херодот и Плиний, тази прочута кула нееднократно била достроявана и преустройвана, като в разцвета на своята история имала значение на главен храм или пантеон на вавилонските божества, именно, на седемте планетни божества, като на всяко от тези божества бил посветен отделен етаж на кулата, боядисан в свой отличителен цвят.