В тези два стиха (11 и 12) привлича внимание разликата, която съществува между двата основни текста, еврейския и този на Седемдесетте, при изброяването на патриарсите. В еврейския оригинал след Арфаксад непосредствено следва Сала, докато в текста на Седемдесетте между тях е поставен още Каинан. Като се позовават на това, че много от древногръцките кодекси, текстът на книга Паралипоменон и родословието на Господа у евангелист Матей (1 Пар. 1:24; Мат. 1:1–17), както и Йосиф Флавий и Филон, не правят подобна вметка,...
В тези два стиха (11 и 12) привлича внимание разликата, която съществува между двата основни текста, еврейския и този на Седемдесетте, при изброяването на патриарсите. В еврейския оригинал след Арфаксад непосредствено следва Сала, докато в текста на Седемдесетте между тях е поставен още Каинан.
Като се позовават на това, че много от древногръцките кодекси, текстът на книга Паралипоменон и родословието на Господа у евангелист Матей (1 Пар. 1:24; Мат. 1:1–17), както и Йосиф Флавий и Филон, не правят подобна вметка, повечето тълкуватели са склонни да виждат тук по-късна интерполация и отдават предпочитание на еврейския текст.
Но ние, като се опираме на авторитета на Седемдесетте и на евангелист Лука (Лука 3:36), по-скоро бихме се съгласили да видим в еврейската Библия съзнателен пропуск, отколкото добавка в гръцкия текст. При това не е трудно да се обяснят и мотивите за такъв пропуск, именно, желанието да се достигне десетично число на патриарсите, като по-удобно за запомняне.
Проф. А. П. Лопухин
В тези два стиха (11 и 12) привлича внимание разликата, която съществува между двата основни текста, еврейския и този на Седемдесетте, при изброяването на патриарсите. В еврейския оригинал след Арфаксад непосредствено следва Сала, докато в текста на Седемдесетте между тях е поставен още Каинан.
Като се позовават на това, че много от древногръцките кодекси, текстът на книга Паралипоменон и родословието на Господа у евангелист Матей (1 Пар. 1:24; Мат. 1:1–17), както и Йосиф Флавий и Филон, не правят подобна вметка, повечето тълкуватели са склонни да виждат тук по-късна интерполация и отдават предпочитание на еврейския текст.
Но ние, като се опираме на авторитета на Седемдесетте и на евангелист Лука (Лука 3:36), по-скоро бихме се съгласили да видим в еврейската Библия съзнателен пропуск, отколкото добавка в гръцкия текст. При това не е трудно да се обяснят и мотивите за такъв пропуск, именно, желанието да се достигне десетично число на патриарсите, като по-удобно за запомняне.