Първа книга Моисеева – Битие – глава 1 – стих 20

Терминът „вода“, както е очевидно от контекста, е използван тук в по-широк и обобщен смисъл – той означава не само обикновената вода, но също така и въздушната атмосфера, която, както вече е известно, в библейския език също се нарича „вода“ (Бит. 1:6–7).

Тук, както и по-рано (Бит. 1:11), в самия образ на библейския израз – „да произведе водата“ (или: „да се размножат във водата“) – отново е запазен намек за участието на естествени агенти в творческия процес, в този случай – водата и въздуха като онази среда, в която Творецът е определил да живеят и да се размножават съответните видове животински живот.

Появата на растенията на третия ден бележи началото на органичния живот на земята, макар и все още в най-несъвършената, първична негова форма. Сега, в пълно съгласие с научните данни, Библията отбелязва по-нататъшния ход на развитието на този живот на земята, като посочва появата на два обширни и сродни помежду си класа животни: обитателите на водната стихия и царството на пернатите, изпълващи въздушното пространство.

Първият от тези класове в еврейския текст е наречен “шерец”, което не означава само „влечуги или водни гадини“, както го превеждат нашите руски и славянски текстове, а включва също така риби и изобщо всички водни животни (Лев. 11:10).

По същия начин под „перната птица“ се разбират не само птици, но също и насекоми, и всички живи същества, снабдени с крила, дори ако в същото време притежават способността да ходят, включително на четири крака (Лев. 11:20–21).

Ако, както вече отбелязахме, в предходния стих е запазено намекване за действието на естествени сили в процеса на възникване на нови видове живот, то настоящият стих не оставя съмнение, че всички тези т.нар. естествени актове имат своя свръхестествен източник в Бога, Който единствен е Творец на всичко — в най-строгия смисъл на думата.