Второ послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 3 – стих 6
Заповядваме ви също, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да страните от всеки брат, който постъпва безчинно, а не по преданието, що е получил от нас.
Тук се съдържа наставлението на апостола относно онези, които „постъпват безчинно“, за които вече е ставало дума в 1 Сол. (1 Сол. 5:13–14; срв. 1 Сол. 4:11–12). Там обаче това все още е предупреждение за едно зло, което започва да проявява своето съществуване. Тук вече апостолът има работа с напълно установен факт – „безчинството“ на някои членове на общината, чийто смисъл е разяснен по-долу, във 2 Сол. 3:11. „Постъпващите безчинно“ са някои членове на Солунската църква, които, придържайки се към...
Тук се съдържа наставлението на апостола относно онези, които „постъпват безчинно“, за които вече е ставало дума в 1 Сол. (1 Сол. 5:13–14; срв. 1 Сол. 4:11–12). Там обаче това все още е предупреждение за едно зло, което започва да проявява своето съществуване. Тук вече апостолът има работа с напълно установен факт – „безчинството“ на някои членове на общината, чийто смисъл е разяснен по-долу, във 2 Сол. 3:11.
„Постъпващите безчинно“ са някои членове на Солунската църква, които, придържайки се към погрешно разбиране за Парусията („че уж настъпва вече Христовият ден“ – 2 Сол. 2:2), изоставят нормалния начин на живот, отдават се на безделие и се намесват в спокойния ход на живота на другите. Апостолът увещава солуняни да стоят настрана от такива хора, и то не само въз основа на преподаденото им учение, но и с оглед на личния пример на самия благовестник.
Проф. А. П. Лопухин
Тук се съдържа наставлението на апостола относно онези, които „постъпват безчинно“, за които вече е ставало дума в 1 Сол. (1 Сол. 5:13–14; срв. 1 Сол. 4:11–12). Там обаче това все още е предупреждение за едно зло, което започва да проявява своето съществуване. Тук вече апостолът има работа с напълно установен факт – „безчинството“ на някои членове на общината, чийто смисъл е разяснен по-долу, във 2 Сол. 3:11.
„Постъпващите безчинно“ са някои членове на Солунската църква, които, придържайки се към погрешно разбиране за Парусията („че уж настъпва вече Христовият ден“ – 2 Сол. 2:2), изоставят нормалния начин на живот, отдават се на безделие и се намесват в спокойния ход на живота на другите. Апостолът увещава солуняни да стоят настрана от такива хора, и то не само въз основа на преподаденото им учение, но и с оглед на личния пример на самия благовестник.