От липсата на вяра у хората апостолът насочва мисълта си към „верността“ на Господ Иисус Христос, Който несъмнено ще утвърди солуняни и ще ги запази „от лукавия“. Този израз неволно напомня Господнята молитва, в която също се молим за избавление от лукавия (Мат. 6:13). Възможно е тук апостолът несъзнателно да възпроизвежда думите на Христос. Като се има предвид, че в Новия Завет τοῦ πονηροῦ се разбира предимно като nomen masculinum, изразът „от лукавия“ и тук несъмнено се отнася не до...
От липсата на вяра у хората апостолът насочва мисълта си към „верността“ на Господ Иисус Христос, Който несъмнено ще утвърди солуняни и ще ги запази „от лукавия“. Този израз неволно напомня Господнята молитва, в която също се молим за избавление от лукавия (Мат. 6:13). Възможно е тук апостолът несъзнателно да възпроизвежда думите на Христос. Като се има предвид, че в Новия Завет τοῦ πονηροῦ се разбира предимно като nomen masculinum, изразът „от лукавия“ и тук несъмнено се отнася не до принципа на злото в общ смисъл, а до сатаната, за чийто представител ставаше дума във 2 Сол. 2.
Проф. А. П. Лопухин
От липсата на вяра у хората апостолът насочва мисълта си към „верността“ на Господ Иисус Христос, Който несъмнено ще утвърди солуняни и ще ги запази „от лукавия“. Този израз неволно напомня Господнята молитва, в която също се молим за избавление от лукавия (Мат. 6:13). Възможно е тук апостолът несъзнателно да възпроизвежда думите на Христос. Като се има предвид, че в Новия Завет τοῦ πονηροῦ се разбира предимно като nomen masculinum, изразът „от лукавия“ и тук несъмнено се отнася не до принципа на злото в общ смисъл, а до сатаната, за чийто представител ставаше дума във 2 Сол. 2.