Това, което „го задържа“, означава препятствие – онова, което възпира. Но какво е то? Едни твърдят, че това е благодатта на Светия Дух, а други – Римската държава; с последните е съгласен и св. Йоан Златоуст. Защото, докато тя не бъде разрушена, антихристът няма да има възможност да върши онова, което пожелае. Затова и Павел говори прикрито: той не искал да си навлече напразна вражда и безполезна опасност. Защото, ако беше казал, че в недалечно време Римската държава ще бъде...
Това, което „го задържа“, означава препятствие – онова, което възпира. Но какво е то? Едни твърдят, че това е благодатта на Светия Дух, а други – Римската държава; с последните е съгласен и св. Йоан Златоуст.
Защото, докато тя не бъде разрушена, антихристът няма да има възможност да върши онова, което пожелае. Затова и Павел говори прикрито: той не искал да си навлече напразна вражда и безполезна опасност. Защото, ако беше казал, че в недалечно време Римската държава ще бъде разрушена, веднага щяха да го погубят като подстрекател към бунт, а заедно с него и всички вярващи, за които би могло да се сметне, че се радват на разрушаването на тази държава.
Че апостолът не говори за благодатта на Светия Дух, е ясно. На първо място, тогава той не би се изразил прикрито, а би казал това определено, защото и сега антихриста го възпира благодатта на Светия Дух, тоест благодатните дарове. Освен това, ако антихристът трябваше да се яви тогава, когато извънредните благодатни дарове оскъднеят, той вече би трябвало да се е явил, защото те отдавна са оскъднели.
Забележи също, че апостолът не казва, че това ще стане скоро, а казва: „за да се открие той в свое време“ (2 Сол. 2:6).
Какво разбира апостол Павел под τὸ κατέχον – „онова, що го задържа“ (по славянски: „удерживающее“)? По-долу, в 2 Сол. 2:7, той говори за ὁ κατέχων – „оня, който я задържа сега“ (по славянски: „держяй“). Несъмнено и на двете места се има предвид едно и също и най-вероятно това е римската власт, Римската империя, която със своята могъща ръка все още възпирала богоборството на Израил. Това тълкуване, което води началото си още от времето на Тертулиан (De resurrectione carnis, 24: quis...
Какво разбира апостол Павел под τὸ κατέχον – „онова, що го задържа“ (по славянски: „удерживающее“)? По-долу, в 2 Сол. 2:7, той говори за ὁ κατέχων – „оня, който я задържа сега“ (по славянски: „держяй“). Несъмнено и на двете места се има предвид едно и също и най-вероятно това е римската власт, Римската империя, която със своята могъща ръка все още възпирала богоборството на Израил.
Това тълкуване, което води началото си още от времето на Тертулиан (De resurrectione carnis, 24: quis nisi Romanus status – „кой друг, ако не римската държава“), намира потвърждение и в събитията от живота на апостол Павел. Навсякъде той виждал, че римската власт действително изпълнява ролята на „задържащото“ (вж. Деян. 17:6 сл.; 18:12–16); с това е свързан и възгледът му за властта в Рим. 13:1–3.
Ако тук апостолът се изразява прикрито, това напълно съответства на тайнствения характер на апокалиптичните писания и може би е продиктувано и от съображения за предпазливост с оглед на казаното във втората половина на 2 Сол. 2:7.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Това, което „го задържа“, означава препятствие – онова, което възпира. Но какво е то? Едни твърдят, че това е благодатта на Светия Дух, а други – Римската държава; с последните е съгласен и св. Йоан Златоуст.
Защото, докато тя не бъде разрушена, антихристът няма да има възможност да върши онова, което пожелае. Затова и Павел говори прикрито: той не искал да си навлече напразна вражда и безполезна опасност. Защото, ако беше казал, че в недалечно време Римската държава ще бъде разрушена, веднага щяха да го погубят като подстрекател към бунт, а заедно с него и всички вярващи, за които би могло да се сметне, че се радват на разрушаването на тази държава.
Че апостолът не говори за благодатта на Светия Дух, е ясно. На първо място, тогава той не би се изразил прикрито, а би казал това определено, защото и сега антихриста го възпира благодатта на Светия Дух, тоест благодатните дарове. Освен това, ако антихристът трябваше да се яви тогава, когато извънредните благодатни дарове оскъднеят, той вече би трябвало да се е явил, защото те отдавна са оскъднели.
Забележи също, че апостолът не казва, че това ще стане скоро, а казва: „за да се открие той в свое време“ (2 Сол. 2:6).
Така той отново оставя времето неизвестно.