Отговорът на християнина на Божията благодат не се изчерпва само с отдалечаване от покварата на света (2 Петр. 1:4), но се изразява най-вече в положително духовно развитие, т.е. в изграждането на добродетелен живот във всичките му аспекти. В стихове 5–7 апостолът описва степените на духовно преуспяване. На първо място поставя вярата, тъй като тя е основата и опората на всяко добро. След нея идва добродетелта, т.е. добрите дела, защото, както казва апостол Яков (Як. 2:26), „вярата без дела е мъртва“....
Отговорът на християнина на Божията благодат не се изчерпва само с отдалечаване от покварата на света (2 Петр. 1:4), но се изразява най-вече в положително духовно развитие, т.е. в изграждането на добродетелен живот във всичките му аспекти.
В стихове 5–7 апостолът описва степените на духовно преуспяване. На първо място поставя вярата, тъй като тя е основата и опората на всяко добро. След нея идва добродетелта, т.е. добрите дела, защото, както казва апостол Яков (Як. 2:26), „вярата без дела е мъртва“. Следва знание – какво знание? Познанието на Божиите тайни, достъпно не за всеки, а за онзи, който неотклонно се упражнява в добродетел. После идва въздържанието, необходимо за онзи, който е напреднал в духовния път, за да не се възгордее от величието на даровете, които е получил. Но тъй като краткотрайното въздържание не е достатъчно, нужно е да го надмине търпението, което укрепява всичко. То води до благочестие, което умиротворява душата и утвърждава упованието на Бога. Към благочестието се прибавя братолюбието, а към всичко това – любовта.
Както обобщава блажени Теофилакт: „Търпението създава всичко, благочестието носи мир, а упованието в Бога води към съвършенство. Към благочестието се прибавя братолюбието, а над всичко царува любовта…“
Проф. А. П. Лопухин
Отговорът на християнина на Божията благодат не се изчерпва само с отдалечаване от покварата на света (2 Петр. 1:4), но се изразява най-вече в положително духовно развитие, т.е. в изграждането на добродетелен живот във всичките му аспекти.
В стихове 5–7 апостолът описва степените на духовно преуспяване. На първо място поставя вярата, тъй като тя е основата и опората на всяко добро. След нея идва добродетелта, т.е. добрите дела, защото, както казва апостол Яков (Як. 2:26), „вярата без дела е мъртва“. Следва знание – какво знание? Познанието на Божиите тайни, достъпно не за всеки, а за онзи, който неотклонно се упражнява в добродетел. После идва въздържанието, необходимо за онзи, който е напреднал в духовния път, за да не се възгордее от величието на даровете, които е получил. Но тъй като краткотрайното въздържание не е достатъчно, нужно е да го надмине търпението, което укрепява всичко. То води до благочестие, което умиротворява душата и утвърждава упованието на Бога. Към благочестието се прибавя братолюбието, а към всичко това – любовта.
Както обобщава блажени Теофилакт: „Търпението създава всичко, благочестието носи мир, а упованието в Бога води към съвършенство. Към благочестието се прибавя братолюбието, а над всичко царува любовта…“