и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах.
и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
В този стих апостол Павел разкрива дълбоката духовна връзка между пастир и община. Той се намирал в тревожно състояние, защото не знаел как коринтяните са приели неговото строго първо послание. Когато Тит се връща и разказва за тяхното разкаяние и любов, апостолът се изпълва с голяма радост.
Павел не се тревожи за себе си, а за духовното състояние на коринтяните. Неговата радост или скръб са пряко свързани със състоянието на църквата.
Те проявили „ревност“ към апостола, т.е. с готовност и усърдие се стараели да изпълнят неговите наставления, описани в посланието.
Стихът разкрива взаимната утеха в Църквата. Павел утешава вярващите чрез своето послание, но и самият той бива утешен чрез тяхното покаяние.