На апостол Павел му било вменявано като недостатък, че не е бил сред учениците, които лично са слушали Господ Иисус по време на земното Му служение. Освен това противниците му твърдели, че Христос не е проповядвал освобождение от закона така, както го прави Павел. В отговор апостолът подчертава, че вече не гледа на Христос „по плът“ – т.е. не Го възприема в рамките на Неговата земна, историческа и национална обусловеност. Той Го познава като прославения Син Божи, Който му се...
На апостол Павел му било вменявано като недостатък, че не е бил сред учениците, които лично са слушали Господ Иисус по време на земното Му служение. Освен това противниците му твърдели, че Христос не е проповядвал освобождение от закона така, както го прави Павел.
В отговор апостолът подчертава, че вече не гледа на Христос „по плът“ – т.е. не Го възприема в рамките на Неговата земна, историческа и национална обусловеност. Той Го познава като прославения Син Божи, Който му се явил по пътя за Дамаск. Дори ако в началото е имал по-ограничено разбиране (напр. чрез наставленията на Анания), сега вече е проникнал в същността на Христовото учение.
Христос не е бил защитник на идеята, че Моисеевият закон остава задължителен и за езичниците. Времето на Неговото пребиваване „в плът“ е преминало; сега Той стои пред съзнанието на апостола като възкръснал и прославен Господ. Затова Павел не се ръководи от човешки авторитети, колкото и високи да изглеждат те в очите на другите.
Проф. А. П. Лопухин
На апостол Павел му било вменявано като недостатък, че не е бил сред учениците, които лично са слушали Господ Иисус по време на земното Му служение. Освен това противниците му твърдели, че Христос не е проповядвал освобождение от закона така, както го прави Павел.
В отговор апостолът подчертава, че вече не гледа на Христос „по плът“ – т.е. не Го възприема в рамките на Неговата земна, историческа и национална обусловеност. Той Го познава като прославения Син Божи, Който му се явил по пътя за Дамаск. Дори ако в началото е имал по-ограничено разбиране (напр. чрез наставленията на Анания), сега вече е проникнал в същността на Христовото учение.
Христос не е бил защитник на идеята, че Моисеевият закон остава задължителен и за езичниците. Времето на Неговото пребиваване „в плът“ е преминало; сега Той стои пред съзнанието на апостола като възкръснал и прославен Господ. Затова Павел не се ръководи от човешки авторитети, колкото и високи да изглеждат те в очите на другите.