Ако сме прекалили в хвалбите си, то е зарад Бога; ако сме умерени, то е зарад вас.
Ако сме прекалили в хвалбите си, то е зарад Бога; ако сме умерени, то е зарад вас.
Второ послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 11 – стих 11
А защо постъпвам тъй? Затова ли, че ви не обичам? Знае Бог! Но което правя, ще правя,
Проф. А. П. Лопухин
На апостола било приписвано, че „излиза извън себе си“. Това обвинение се основавало на неговия дар да говори на езици повече от другите (срв. 1 Кор. 14:18), на многобройните му видения (срв. 2 Кор. 12:1 и сл.) и на силния му темперамент. Противниците му използвали тези обстоятелства, за да го представят пред коринтяните като човек, който губи самообладание.
Павел отговаря, че ако се увлича в духовен възторг, това е пред Бога – в личната му молитва и общение с Него („зарад Бога“). Когато обаче говори пред църковното събрание, той се изразява трезво и разумно, за да бъде разбран от всички („зарад вас“). Така той показва, че духовният му опит не е безреден екстаз, а подчинен на любовта и назиданието.