Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.
Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.
Първо съборно послание на св. ап. Петра – глава 3 – стих 4
а вътрешно - скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога.
Послание на св. ап. Павла до Ефесяни – глава 3 – стих 16
да ви даде, по богатството на славата Си, крепко да се утвърдите чрез Духа Му във вътрешния човек,
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 12 – стих 2
и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 12 – стих 2
и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.
Проф. А. П. Лопухин
В превода на това изречение има противопоставяне, т.е. макар че … но. По-точно обаче е да се разбира причинно-следствена връзка: не „макар че“, а „понеже“, „доколкото“. Апостолът е проникнат от мисълта, че тялото в сегашното си състояние не дава пълна свобода на духовната дейност на човека (срв. 1 Кор. 15:44). Затова той казва, че постепенното отслабване на тялото дава възможност духът да се проявява с по-голяма сила.
Тук несъмнено се съдържа основание за аскетическите подвизи – пост, въздържание, ограничаване на телесните желания, чрез които, отслабвайки грубите плътски влечения, се открива по-широк простор за духовна и съзерцателна дейност. Както справедливо отбелязва еп. Теофан, това „тление“, т.е. подвигът на външния човек, обновява вътрешния не безусловно, а ако е съпроводено с действието на благодатта, с вяра и живот според вярата.