А като имаме същия дух на вярата, както е писано: “повярвах и затова говорих”, и ние вярваме, затова и говорим,
А като имаме същия дух на вярата, както е писано: “повярвах и затова говорих”, и ние вярваме, затова и говорим,
Псалтир – глава 115 – стих 1
Повярвах и затова говорих: силно съм съкрушен.
Проф. А. П. Лопухин
Това противоречие между вътрешното му величие и външното му унижение обаче не смущава апостола. Той се надява на прославата, която го очаква в бъдеще заедно с Христос, и затова спокойно понася своите страдания.
Апостолът има същия „дух на вярата“, както и коринтяните – т.е. Светия Дух, Който се дарява на всеки вярващ при кръщението (срв. Гал. 3:1 и сл.), когато човек изповядва вярата си в Христос. Вяра има и самият апостол – това той изрича с лека ирония, за да вразуми коринтяните, които прекомерно се гордеели със своето духовно състояние (срв. 1 Кор. 4:7–8).
Цитирайки думите на Пс. 115 (по превода на Седемдесетте): „Повярвах, затова и говорих“, апостолът показва, че неговата проповед произтича от твърдата му вяра. Той вярва в Христос и затова не може да мълчи, а непрестанно свидетелства за Него.