Съдържание на 4. глава: Забележка на апостола относно неговото служение (1–6). Величието на апостолското служение и неговото външно бедствено положение (7–12). Примиряването на това противоречие (13–18). За апостол Павел неговите врагове говорели, че е малодушен човек, че може да действа само с хитрост, че изопачава Божието слово и че не довежда докрай своите разяснения за същността на благовестието си. С една дума, смятали апостола за някакъв фантазьор, който проповядва не истинското Евангелие, а онова, което му се представя във въображението....
Съдържание на 4. глава: Забележка на апостола относно неговото служение (1–6). Величието на апостолското служение и неговото външно бедствено положение (7–12). Примиряването на това противоречие (13–18).
За апостол Павел неговите врагове говорели, че е малодушен човек, че може да действа само с хитрост, че изопачава Божието слово и че не довежда докрай своите разяснения за същността на благовестието си. С една дума, смятали апостола за някакъв фантазьор, който проповядва не истинското Евангелие, а онова, което му се представя във въображението. Всички тези обвинения апостолът с възмущение отхвърля и заявява, че напротив – неговите противници, юдействащите християни, са заслепени от княза на този век дотам, че изобщо не виждат истината.
“като имаме … това служение”, т.е. като съдействаме християните да постигнат свободата и прославата, за които апостолът говори в ст. 17–18 на трета глава.
„не падаме духом“, т.е. не се обезкуражаваме, когато срещаме различни трудности по своя път.
Проф. А. П. Лопухин
Съдържание на 4. глава: Забележка на апостола относно неговото служение (1–6). Величието на апостолското служение и неговото външно бедствено положение (7–12). Примиряването на това противоречие (13–18).
За апостол Павел неговите врагове говорели, че е малодушен човек, че може да действа само с хитрост, че изопачава Божието слово и че не довежда докрай своите разяснения за същността на благовестието си. С една дума, смятали апостола за някакъв фантазьор, който проповядва не истинското Евангелие, а онова, което му се представя във въображението. Всички тези обвинения апостолът с възмущение отхвърля и заявява, че напротив – неговите противници, юдействащите християни, са заслепени от княза на този век дотам, че изобщо не виждат истината.
“като имаме … това служение”, т.е. като съдействаме християните да постигнат свободата и прославата, за които апостолът говори в ст. 17–18 на трета глава.
„не падаме духом“, т.е. не се обезкуражаваме, когато срещаме различни трудности по своя път.