Тук апостолът всъщност говори за самия себе си (срв. ст. 6–7), но от скромност и смирение се изразява така, сякаш става дума за друг човек. Отчасти той говори и като разказвач, който описва едно необикновено събитие от своя живот. Това събитие се е случило около четиринадесет години преди написването на Второто послание до коринтяните, т.е. приблизително около 44 г., когато апостолът се подготвял за своето велико мисионерско служение (срв. Деян. 11:26). Как точно се е осъществило това преживяване, самият апостол...
Тук апостолът всъщност говори за самия себе си (срв. ст. 6–7), но от скромност и смирение се изразява така, сякаш става дума за друг човек. Отчасти той говори и като разказвач, който описва едно необикновено събитие от своя живот.
Това събитие се е случило около четиринадесет години преди написването на Второто послание до коринтяните, т.е. приблизително около 44 г., когато апостолът се подготвял за своето велико мисионерско служение (срв. Деян. 11:26). Как точно се е осъществило това преживяване, самият апостол не може ясно да определи. Очевидно той се е намирал в състояние на пророчески екстаз и затова не е могъл да каже дали тялото му е участвало в това възнасяне, или той е бил възнесен само духовно. Но едно е несъмнено: това събитие действително се е случило.
Що се отнася до израза „третото небе“, той очевидно е бил разбираем за читателите на апостола, иначе Павел би дал допълнително обяснение. В юдейската традиция се среща представата за три небесни области: облачното небе, звездното небе, т.е. пространството на слънцето, луната и звездите, висшето небе, където се намира Божият престол.
Вероятно апостол Павел вече е говорил на своите слушатели за подобно разбиране за небесата. В юдейската апокалиптична традиция съществува и представата за седем небеса, но тук апостолът очевидно няма предвид тази схема. Ако това беше така, възнасянето до третото небе не би свидетелствало за особено високо духовно въздигане.
Проф. А. П. Лопухин
Тук апостолът всъщност говори за самия себе си (срв. ст. 6–7), но от скромност и смирение се изразява така, сякаш става дума за друг човек. Отчасти той говори и като разказвач, който описва едно необикновено събитие от своя живот.
Това събитие се е случило около четиринадесет години преди написването на Второто послание до коринтяните, т.е. приблизително около 44 г., когато апостолът се подготвял за своето велико мисионерско служение (срв. Деян. 11:26). Как точно се е осъществило това преживяване, самият апостол не може ясно да определи. Очевидно той се е намирал в състояние на пророчески екстаз и затова не е могъл да каже дали тялото му е участвало в това възнасяне, или той е бил възнесен само духовно. Но едно е несъмнено: това събитие действително се е случило.
Що се отнася до израза „третото небе“, той очевидно е бил разбираем за читателите на апостола, иначе Павел би дал допълнително обяснение. В юдейската традиция се среща представата за три небесни области: облачното небе, звездното небе, т.е. пространството на слънцето, луната и звездите, висшето небе, където се намира Божият престол.
Вероятно апостол Павел вече е говорил на своите слушатели за подобно разбиране за небесата. В юдейската апокалиптична традиция съществува и представата за седем небеса, но тук апостолът очевидно няма предвид тази схема. Ако това беше така, възнасянето до третото небе не би свидетелствало за особено високо духовно въздигане.