Коринтяните са имали всички основания да постъпят така, тъй като при общуването си с него са видели всички белези на истински апостол. Той е действал с постоянство и неуморност (такъв е точният смисъл на израза ἐν πάσῃ ὑπομονῇ), извършвайки знамения и чудеса и показвайки силата на Божията благодат, която действа в него. По този начин, според разбирането на апостол Павел, истинският апостол се познава по това, че в него действа Божията сила, която се проявява чрез чудеса и духовни дарове....
Коринтяните са имали всички основания да постъпят така, тъй като при общуването си с него са видели всички белези на истински апостол. Той е действал с постоянство и неуморност (такъв е точният смисъл на израза ἐν πάσῃ ὑπομονῇ), извършвайки знамения и чудеса и показвайки силата на Божията благодат, която действа в него.
По този начин, според разбирането на апостол Павел, истинският апостол се познава по това, че в него действа Божията сила, която се проявява чрез чудеса и духовни дарове.
“знамения, чудеса и сили”. Апостол Павел използва три близки, но не напълно тъждествени понятия, за да опише проявите на апостолската благодатна сила. Знаменията (σημεῖα) не са просто чудеса, а указват (σήμα) към нещо – към Божието присъствие и към истинността на проповедта. Чудеса (τέρατα) означава нещо, което предизвиква страхопочитание, удивление, потрес. Сили (δυνάμεις) означава действената сила, енергия, мощ. Това не е само външният ефект, а източникът – Божията благодат, действаща чрез апостола.
Проф. А. П. Лопухин
Коринтяните са имали всички основания да постъпят така, тъй като при общуването си с него са видели всички белези на истински апостол. Той е действал с постоянство и неуморност (такъв е точният смисъл на израза ἐν πάσῃ ὑπομονῇ), извършвайки знамения и чудеса и показвайки силата на Божията благодат, която действа в него.
По този начин, според разбирането на апостол Павел, истинският апостол се познава по това, че в него действа Божията сила, която се проявява чрез чудеса и духовни дарове.
“знамения, чудеса и сили”. Апостол Павел използва три близки, но не напълно тъждествени понятия, за да опише проявите на апостолската благодатна сила. Знаменията (σημεῖα) не са просто чудеса, а указват (σήμα) към нещо – към Божието присъствие и към истинността на проповедта. Чудеса (τέρατα) означава нещо, което предизвиква страхопочитание, удивление, потрес. Сили (δυνάμεις) означава действената сила, енергия, мощ. Това не е само външният ефект, а източникът – Божията благодат, действаща чрез апостола.