В този стих апостол Павел продължава своята иронична защита срещу лъжливите апостоли. Той предварително обяснява, че начинът, по който ще говори – като се хвали със своите заслуги – не е нормалният християнски начин на говорене. Истинският служител не търси собствена слава, защото всяка похвала принадлежи на Бога (срв. 1 Кор. 1:31). Когато Павел казва, че говори „не по Господа“, той не означава, че казва нещо противно на Христовото учение, а че самохвалството не съответства на духа на Христовото смирение....
В този стих апостол Павел продължава своята иронична защита срещу лъжливите апостоли. Той предварително обяснява, че начинът, по който ще говори – като се хвали със своите заслуги – не е нормалният християнски начин на говорене. Истинският служител не търси собствена слава, защото всяка похвала принадлежи на Бога (срв. 1 Кор. 1:31).
Когато Павел казва, че говори „не по Господа“, той не означава, че казва нещо противно на Христовото учение, а че самохвалството не съответства на духа на Христовото смирение. Христос учи на кротост и смирение, а не на самовъзвеличаване. Апостолът нарича своето самохвалство „безумие“, защото в духовен смисъл е неразумно човек да се хвали със себе си.
Проф. А. П. Лопухин
В този стих апостол Павел продължава своята иронична защита срещу лъжливите апостоли. Той предварително обяснява, че начинът, по който ще говори – като се хвали със своите заслуги – не е нормалният християнски начин на говорене. Истинският служител не търси собствена слава, защото всяка похвала принадлежи на Бога (срв. 1 Кор. 1:31).
Когато Павел казва, че говори „не по Господа“, той не означава, че казва нещо противно на Христовото учение, а че самохвалството не съответства на духа на Христовото смирение. Христос учи на кротост и смирение, а не на самовъзвеличаване. Апостолът нарича своето самохвалство „безумие“, защото в духовен смисъл е неразумно човек да се хвали със себе си.