Аз, старецът – до избраната госпожа и нейните чеда, които истински обичам, – и не само аз, но и всички, които са познали истината, –
Аз, старецът – до избраната госпожа и нейните чеда, които истински обичам, – и не само аз, но и всички, които са познали истината, –
Някои смятали, че настоящото послание, както и следващото след него, не принадлежат на Йоан, възлюбления ученик на Господа, а на друго лице със същото име; защото и в двете послания авторът нарича себе си презвитер, и едното послание е написано до една жена, а другото – до Гай, отново до едно лице, което не подхожда на послание, наречено съборно. Освен това началото на това послание не е като в първото послание.
На това ще кажем следното. В първото послание той не е направил такова начало, каквото тук, защото го е писал не до определено лице или до църква на конкретно място (както е направил апостол Петър, който ясно посочва, че пише до юдеите в диаспора, и преди него апостол Яков), а се е обръщал към всички вярващи изобщо, били те събрани или в диаспора, и затова е пропуснал това начало.
Тук се нарича презвитер, а не апостол, нито раб на Иисус Христос, както другите апостоли. Може би не се нарича апостол, защото не той пръв е проповядвал Евангелието в Азия, а е дошъл след Павел, и не за кратко, както той, а като е пребивавал там постоянно. Не се е нарекъл раб на Иисус Христос, защото поради силната си любов се е надявал да бъде извън страха на робството.
Нарича себе си презвитер (старец), може би защото е писал тези послания вече в старост, или защото с името „презвитер“ е обозначил своето епископство, тъй като по онова време името „презвитер“ обичайно се е използвало и за епископите.
Пише до вярна жена и с това никак не се унижава, защото в Иисус Христос няма различие между мъжки и женски пол (Гал. 3:28). Пише до един Гай, по примера на апостол Павел, който пише до Тит, до Тимотей и до частно лице – Филимон. Това относно началото на посланието.
Автентичността на тези послания се разкрива чрез начина на изразяване и цялостния стил на речта. Защото и тук авторът често повтаря своята мисъл, говорейки едно и също за едно и също нещо, дори при малък повод, за да утвърди казаното.
За две основни неща моли апостолът тази избрана жена: първо — да върви в любовта, и второ — да се отвръща от еретиците. Нарича я избрана (ἑκλεκτή), или по име, или заради любовта ѝ към добродетелта. Казва, че я обича искрено, в истината, и не само нея, но и всички, които са единомислени с нея, които имат истината, утвърдена в себе си.
А отбелязва, че ги обича „в истината“, защото може да се обича лицемерно, само с думи, както в първото послание (3:18) сам той изобличава някои вярващи, но лицемерни хора. След като казва: „която пребъдва в нас“, добавя: „и ще бъде с нас навеки“. Към това отново прибавя, че с нас ще бъдат благодатта и милостта, показвайки какви блага произтичат от съвършената любов.
Тълкувание на Второто послание на Йоан
“Аз, старецът “.Своето собствено име, Йоан, апостолът и евангелист Йоан Богослов споменава само в Апокалипсиса (Откр. 1:9; 22:8); в Евангелието и Първото послание той изобщо не се назовава по име, а във Второто и Третото послание се нарича „старец“ (πρεσβύτερος) – несъмнено с оглед на преклонната си възраст, т.е. като старец в буквалния смисъл на думата (подобно и ап. Павел, в посланието си до Филимон, написано в края на живота му, нарича себе си „старец“ – Флм 1:9), а не в смисъла на свещеническа или иерархическа длъжност.
“до избраната госпожа и нейните чеда”. Това е била благочестива християнка, наречена „избрана“ в смисъла на високото християнско призвание на хората в Църквата Христова (вж. 1Петр. 2:7–10; Рим. 8:33 и др.). Ако в названието „избрана“ се съдържа идеята за жена-християнка, украсена с добродетели, то обозначението „госпожа“ може да указва на благородния произход и високото обществено положение на тази християнка – вероятно вдовица (понеже не се споменава за нейния съпруг, а само за децата ѝ).
“които истински обичам” . Апостолът изразява похвала към нея и децата ѝ, обичани не само от него, но и от всички християни, които познават истината – Христос, която пребъдва в християните по Божието обещание (Йоан 14:16–17).
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Йероним Стридонски (ок. 345 – 420)
Презвитер и епископ: едното наименование е според възрастта, а другото според достойнството. Когато по-късно един беше избран, за да бъде начело над останалите, това беше направено с цел да се избегнат разцепления. Какво такова извършва епископът, освен ръкоположението, което не би могъл да извърши и презвитерът?
Послания