„Заклевам“ – ἐνορκίζω. Тук е интересна промяната от първо лице множествено число, характерно за по-голямата част от посланието, към първо лице единствено число; сравни 1 Сол. 2:18 и 3:5. Обяснението на тази промяна и на усиления характер на израза не бива да се търси непременно в някакви разногласия между паството и презвитерите или между християните от иудейски и езически произход. По-вероятно е тя да се свърже с опасението на апостол Павел от евентуална злоупотреба с неговото име и авторитет. Оттук...
„Заклевам“ – ἐνορκίζω. Тук е интересна промяната от първо лице множествено число, характерно за по-голямата част от посланието, към първо лице единствено число; сравни 1 Сол. 2:18 и 3:5. Обяснението на тази промяна и на усиления характер на израза не бива да се търси непременно в някакви разногласия между паството и презвитерите или между християните от иудейски и езически произход. По-вероятно е тя да се свърже с опасението на апостол Павел от евентуална злоупотреба с неговото име и авторитет.
Оттук произтича и настояването му посланието да бъде прочетено гласно и публично (ἀναγνωσθῆναι), за да бъдат избегнати всякакви недоразумения, изопачавания и произволни тълкувания.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Не толкова заради самото наставление, колкото за да беседва с тях чрез посланието – свидетелство за неговата пламенна любов.
А ги заклева, за да могат, ако не почитат достатъчно него самия, поне заради силата на заклеването да изпълнят онова, което им е заповядано.
Толкова голяма сила са имали заклеванията за древните християни! Но, уви, днес вече не е така – не е така и за нас.