Който умря за нас, та ние, будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него.
Който умря за нас, та ние, будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него.
Стих 10 е особено забележителен, защото съдържа провъзгласяване на великия християнски догмат за изкуплението. Това е единственото място в тези послания, където се прави пряк намек за този догмат, макар че по-късно, във втората група свои послания, апостолът постоянно се връща към този централен пункт на своето учение.
„Тук догматът е представен като двустранен по своето съдържание: от една страна, той съдържа указание за извършеното от Христос – „Който умря за нас“, а от друга – включва идеята за единението на вярващия с Христос: „та ние… да живеем заедно с Него“. Споменаването на този догмат тук е много важно, защото показва, че учението за изкуплението е присъствало в мисълта на апостол Павел още в най-ранните му писания; следователно то не е късен плод на по-зрелите му размишления, както понякога се твърди“ (Lightfoot, Notes, p. 77).
„Будни ли сме, или спим“ означава: независимо дали сме живи, или сме починали, ние еднакво ще живеем заедно с Него.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 14 – стих 9
Защото Христос затова и умря и възкръсна и оживя, за да господарува и над мъртви и над живи.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Затова, казва той, Христос умря, та „будни ли сме“, тоест живеем, „или спим“, тоест умираме, „да живеем заедно с Него“.
Един вид „сън“ апостолът имаше предвид по-горе, а друг има предвид тук. Казаното на това място има следния смисъл: не се страхувайте от телесните опасности, не се страхувайте и от смъртта. Дори и да умрем, ще бъдем живи, защото жив е Онзи, Който ни възлюби толкова, че умря за нас.