Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 4 – стих 11

Трябва да се предположи, че широко развитата християнска благотворителност е породила значителни злоупотреби и е създала група хора, които предпочитали да живеят за сметка на другите, като изоставили тихия и независим трудов живот.

Освободили се от труда, те изцяло се отдали на възбуждане и агитация и вероятно станали причина за ненормалното разрастване на есхатологичните очаквания и надежди сред солуняните. Тяхната тревожност (“суетливост”) нарушавала мирния ход на живота на солунските християни и неволно подкопавала авторитета на християнската община сред езичниците, карайки последните да гледат на нея като на сборище от празни и вредни хора, заети единствено с „небесни мечтания“.

Че сте братолюбиви, това зная; за едно ви молим: още повече да преуспявате в братолюбието и да бъдете още по-щедри.

Тук може да се направи пауза в четенето, а след това да се започне отново: „и да се стараете да живеете тихо“. Или пък: „и усърдно да се стараете да живеете тихо и да вършите своите си работи“.

С тези думи апостолът показва, че някои от тях са лениви, занимават се с онова, с което не трябва, и живеят неспокойно.

А като казва: „и да работите със собствените си ръце“ (1 Сол. 4:11), апостолът засрамва онези, които пренебрегват телесния труд и търсят само духовни подвизи. Кажете, неразумни: нима някой извършва пост с ръцете си? Или лежането на гола земя? Не. А той говори именно за телесен труд, който по същество е още по-духовен – труд, чрез който човек може да дава от изработеното на другите, и особено на бедните.

И понеже бедността им била настъпила вследствие на разграбването на имуществата им, той ги учи да се трудят, за да могат да дават милостиня. А щом заповядва това на онези, чието имущество е било разграбено заради Христа, то колко повече това се отнася до останалите.