Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 2 – стих 1

Апостолът отново се връща към мисълта, изказана по-горе в 1 Сол. 1:5, и сега я развива, като преминава към защита на подбудите и характера на своята проповед, които, както изглежда, са били подложени на очерняне и укори, и, разбира се, първоначално от страна на юдеите, а не на езичниците, които знаели твърде малко за миналото на св. ап. Павел.

Велики са, казва апостолът, вашите подвизи; но и ние не си послужихме с човешко слово, нито пък идването ни при вас беше бездействено, тоест без опасности, изпитания и изобщо без скърби. Защото, както неведнъж беше казано, опасностите укрепяват вярата; без тях тя би била напразна.