Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 1 – стих 1

Поздравът е написан от името на тримата благовестници, които са се трудили за основаването на църквата в Солун. Св. ап. Павел тук нарича себе си просто „Павел“, без да прибавя каквото и да било определение към името си. Това е доста необичайно, тъй като във всички останали свои послания той обикновено нарича себе си „апостол“, „апостол и раб“, просто „раб“ или дори „затворник на Иисуса Христа“. Но в Първото послание до солуняни (както и във Второто) той се назовава само по име, очевидно защото в дадения случай не е имало никаква необходимост особено да подчертава своето апостолство, което по-късно е било подлагано на отрицание и съмнение.

Силуан е поставен на второ място както защото е бил един от „предните мъже между братята“ (Деян. 15:22), така и защото, вероятно, е взел най-дейно участие в основаването на Солунската църква. Силуан трябва да бъде отъждествен със Сила, споменат в Деян. 15:22; 18:5, като може да се предположи, че името „Сила“ е възникнало чрез съкращаване на „Силуан“. Аналогични примери са Лука от Loucanus, Пармен от Parmenides, Епафрас от Epaphroditus, Аполос от Apollonius.

Сила се споменава за първи път в Деян. 15:22; към св. ап. Павел той се присъединява в началото на неговото второ апостолско пътешествие, на мястото на св. ап. Варнава. Той взема най-дейно участие в основаването на църквите в Македония и Ахаия, но след това (Деян. 18:5) напълно изчезва от кръга на сътрудниците на св. ап. Павел. Очевидно е бил от иудейски произход (Деян. 16:20) и е притежавал римско гражданство (Деян. 16:37–38), откъдето идва и римското му име Silvanus – така той винаги е наричан у св. ап. Павел (вж. 2 Сол. 1:1; 2 Кор. 1:19). Лице на име Силуан се споменава и в 1 Петр. 5:12; обикновено то се отъждествява със сътрудника на св. ап. Павел.

Тимотей е поставен на трето място вероятно поради младостта си. Той е бил най-верният сътрудник на св. ап. Павел. Името на Тимотей се споменава в единадесет от четиринадесетте послания, две от които са написани лично до него. Родом е бил от Листра и вероятно е бил обърнат към християнството от самия св. ап. Павел (Деян. 16:1–8; 2 Тим. 1:5). Започва сътрудничеството си с него от Второто апостолско пътешествие и не прекъсва връзката си със св. ап. Павел до края на живота му.

Посланието е адресирано до „солунската църква“. Тази форма на обръщение представлява особеност, обща за Първото и Второто послание до солуняни, Първото и Второто послание до коринтяни и Посланието до галатяни, макар че в Първото и Второто послание до солуняни местният елемент е изразен по-силно, отколкото в останалите току-що споменати послания.

Солунската църква е определена и от друга страна – като общност на вярващите „в Бога Отца и в Господа Иисуса Христа“.

„Благодатта – χάρις – е изворното начало на всички благословения, а мирът – εἰρήνη – техният краен резултат и следствие“ (Lightfoot, op. cit., с. 8).

На това място у св. ап. Павел са съединени гръцката и еврейската форма на поздрав, разбира се, вече с по-задълбочено и одухотворено съдържание.

„Павел, Силуан и Тимотей“

Апостол Павел в посланието до солуняни поставя редом със себе си и Тимотей. В Посланието до ефесяни обаче той не постъпва така, макар Тимотей да им е бил известен. Струва ми се, че причината е в това, че Павел е възнамерявал незабавно да го изпрати при ефесяните, поради което е било излишно да пише посланието и от името на онзи, който е трябвало да го занесе. Тук обаче случаят не е такъв: Тимотей наскоро се е завърнал от Солун и затова с основание Павел го поставя редом със себе си. Но преди Тимотей той поставя Силуан, вероятно защото самият Тимотей, от смирение, е настоявал за това, подражавайки на своя учител Павел, който поставя учениците си редом със себе си. Тук Павел не нарича себе си нито апостол, нито раб, както обикновено прави в другите послания, защото солуняните били новообърнати и все още не го познавали отблизо. Затова и не било нужно той да им напомня за своето достойнство.

„до солунската църква“

Макар солуняните да били малобройни и все още да не били тясно сплотени помежду си, той все пак ги нарича църква, насърчавайки ги със самото това название, тъй като името „църква“ обикновено означава множество.

„в Бога Отца и в Господа Иисуса Христа“

Тъй като имало елински и юдейски църкви, той отличава тази църква от тях, като казва, че тя е „в Бога Отца“. Велико достойнство е да бъдеш „в Бога“. Защото, ако някой е роб на греха, той не е „в Бога“. Забележи: предлогът „в“ (ἐν) се отнася както към Отца, така и към Сина.

„благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.“

Той им пожелава все повече и повече да преуспяват в Божиите дарове, но същевременно да имат и мир помежду си, без да се възгордяват един пред друг.