В този стих, отново напомняйки, както и по-рано (1Петр. 4:17), за предстоящия Божи съд, апостолът увещава всички християни да се смирят, да осъзнаят своето безсилие пред Божието величие и сила, като се надяват, че Господ, рано или късно, но в Своето време, ще възвиси смирените. „С думите „във времето“ апостолът намеква за възвишаването в бъдещия век, защото само това възвишение е непроменимо и трайно. Тук, в земния живот, възвишението е несигурно и нетрайно – то по-скоро води до унижение, отколкото...
В този стих, отново напомняйки, както и по-рано (1Петр. 4:17), за предстоящия Божи съд, апостолът увещава всички християни да се смирят, да осъзнаят своето безсилие пред Божието величие и сила, като се надяват, че Господ, рано или късно, но в Своето време, ще възвиси смирените.
„С думите „във времето“ апостолът намеква за възвишаването в бъдещия век, защото само това възвишение е непроменимо и трайно. Тук, в земния живот, възвишението е несигурно и нетрайно – то по-скоро води до унижение, отколкото до истинско издигане“ (блаж. Теофилакт).
Проф. А. П. Лопухин
В този стих, отново напомняйки, както и по-рано (1Петр. 4:17), за предстоящия Божи съд, апостолът увещава всички християни да се смирят, да осъзнаят своето безсилие пред Божието величие и сила, като се надяват, че Господ, рано или късно, но в Своето време, ще възвиси смирените.
„С думите „във времето“ апостолът намеква за възвишаването в бъдещия век, защото само това възвишение е непроменимо и трайно. Тук, в земния живот, възвишението е несигурно и нетрайно – то по-скоро води до унижение, отколкото до истинско издигане“ (блаж. Теофилакт).