И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши,
И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши,
Първо съборно послание на св. ап. Петра – глава 2 – стих 21
Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му:
Проф. А. П. Лопухин
Мисълта за Христос – Който пострада заради хората, възкръсна от мъртвите и се възнесе на небето (1Петр. 3:18, 21–22) – според апостол Петър трябва да подтиква всички християни да бъдат готови, ако се наложи, да пострадат заради Него. Защото, казва той: „който е пострадал по плът, е престанал с греха“.
Тук „пострадал“ означава всъщност умрял, подобно на думите на апостол Павел: „Ако сме умрели с Него, ще живеем с Него“ (2Тим. 2:11) и „Мъртви за греха, но живи за Бога“ (Рим. 6:11).
За разяснение на тези думи на апостол Петър и на стиховете от глава 4 най-добре служи глава 6 от Посланието на апостол Павел до римляните – там и тук се съдържа една и съща основна мисъл, само че при апостол Павел тя е изложена много по-обстойно.
Същността е следната: онзи, който с вяра се обръща към Христос и към Неговата изкупителна кръстна смърт, се съразпва с Него, а чрез кръщението се съпогребва с Него.
И както мъртвият не може да греши, така и християнинът трябва да счита себе си за мъртъв спрямо греха – грехът не бива да владее над него, а той трябва да живее единствено за Бога (Рим. 6:1–23).
„Ако Христос умря за нас по плът (защото без съмнение – не с безсмъртната Си божествена природа), то и ние трябва – в знак на благодарност – да умрем за греха, да не се поддаваме повече на човешките страсти, а останалото време в тялото си да живеем само и единствено по Божията воля“
(блаж. Теофилакт). И така, целта е да търсим плода на закона – светостта, а неговият завършек е вечният живот (Рим. 6:22).