Първо съборно послание на св. ап. Петра – глава 3 – стих 15

Увещанието към християните да не се боят от заплахите на гонителите, както и да ревнуват за прославянето на Господа в сърцата си, апостолът изразява – в съответствие със своя обичай – с думи от Стария Завет, и по-специално от пророк Исаия (Ис. 8:12–13).

Към вътрешното освещаване на Бога в сърцата на християните трябва да се прибави и външното изповядване на вярата пред хората – т.е. готовността на вярващия да даде отговор за своята надежда на всеки, който го попита.

„Апостолът заповядва на вярващия човек винаги да бъде готов да даде отчет за своята вяра, така че когато и да ни попитат за нашето упование, да можем лесно и с кротост да отговорим – както и всичко въобще, да вършим, сякаш в присъствието на Самия Бог…“ (блаж. Теофилакт)

Тези думи на апостол Петър не противоречат на казаното от Господа. Когато Господ казва, че когато ни заведат пред управници и власти, не трябва да не се безпокоим какво ще отговаряме (Лука 21:14), а апостол Петър сега повелява да бъдем готови да дадем отговор за нашето упование, разликата е в следното: „Господ говори за свидетелството, а апостол Петър – за поучението“ (блаж. Теофилакт). Тоест, в единия случай става дума за вдъхновено свидетелство по време на гонение, където Светият Дух ще вложи думите в устата на вярващия,
а в другия – за съзнателна готовност да се даде разумен и ясен отговор за християнската надежда, когато бъдем попитани.

Според апостола, упованието е самата сърцевина на истинския духовен християнски живот, и отговорът (или „отчетът“) за това упование, което е основано на вярата, трябва да бъде даден: с кротост, и с благоговение – т.е. с почит към Божията истина, без всякакво високомерие или превъзнасяне.

Тук се съдържа урок за всички времена – за всеки, който изповядва, защитава или проповядва християнската вяра.