Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 9 – стих 10
Или казва това главно за нас? – Да, за нас е писано това; защото, който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи, каквото очаква.
“Или казва това главно за нас?” По-добре е да се преведе така: ако е невъзможно да се допусне, че Бог говори заради воловете, “не заради нас ли в пълния смисъл на думата (πάντως) е казал това Бог?“ Впрочем, апостолът не казва нито дума за това, че гореизложеният закон за вършеещия вол да няма и пряко отношение към животните. Той признава и буквалния смисъл на заповедта, но извежда от нея по-висша заповед – за снизхождение и справедливост към хората. „за нас“,...
“Или казва това главно за нас?” По-добре е да се преведе така: ако е невъзможно да се допусне, че Бог говори заради воловете, “не заради нас ли в пълния смисъл на думата (πάντως) е казал това Бог?“
Впрочем, апостолът не казва нито дума за това, че гореизложеният закон за вършеещия вол да няма и пряко отношение към животните. Той признава и буквалния смисъл на заповедта, но извежда от нея по-висша заповед – за снизхождение и справедливост към хората.
„за нас“, т.е. за да установи между хората правилни отношения. Някои тълкуватели отнасят този израз само към проповедниците на Евангелието, но апостолът ясно противопоставя на воловете не апостолите, а хората изобщо.
“който вършее”. Тази втора половина на стиха се чете по различен начин в различните кодекси. Според александрийските ръкописи, както и според Ватиканския и Синайския кодекс, това място трябва да се преведе така, както е предадено и в нашия руския превод (също и в българския, бел. пр.). Но с това четене е трудно да се съгласим, защото в него двете дейности – оран и вършитба, се приравняват една с друга, докато в Свещеното Писание първата се представя като много тежка, а втората – като лека и съставляваща част от работите по прибирането на хляба – като че ли е празник за труженика-орач (срв. Пс. 125:5–6). Затова е по-добре тук да се приеме четенето на други древни гръко-латински ръкописи като по-добре съответстващо на мисълта на апостола, а именно: „който оре, трябва да оре с надежда (тя подкрепя орача в неговия тежък труд), че при вършеенето няма да остане без награда“ (както би се случило, ако на него, както на вола, му бъде завързана устата с торба).
“с надежда”. По отношение на вършача изразът „с надежда“ наистина се оказва напълно неподходящ, защото вършеенето е сигурна работа, за разлика от сеитбата, която може и да не даде плод.
Проф. А. П. Лопухин
“Или казва това главно за нас?” По-добре е да се преведе така: ако е невъзможно да се допусне, че Бог говори заради воловете, “не заради нас ли в пълния смисъл на думата (πάντως) е казал това Бог?“
Впрочем, апостолът не казва нито дума за това, че гореизложеният закон за вършеещия вол да няма и пряко отношение към животните. Той признава и буквалния смисъл на заповедта, но извежда от нея по-висша заповед – за снизхождение и справедливост към хората.
„за нас“, т.е. за да установи между хората правилни отношения. Някои тълкуватели отнасят този израз само към проповедниците на Евангелието, но апостолът ясно противопоставя на воловете не апостолите, а хората изобщо.
“който вършее”. Тази втора половина на стиха се чете по различен начин в различните кодекси. Според александрийските ръкописи, както и според Ватиканския и Синайския кодекс, това място трябва да се преведе така, както е предадено и в нашия руския превод (също и в българския, бел. пр.). Но с това четене е трудно да се съгласим, защото в него двете дейности – оран и вършитба, се приравняват една с друга, докато в Свещеното Писание първата се представя като много тежка, а втората – като лека и съставляваща част от работите по прибирането на хляба – като че ли е празник за труженика-орач (срв. Пс. 125:5–6). Затова е по-добре тук да се приеме четенето на други древни гръко-латински ръкописи като по-добре съответстващо на мисълта на апостола, а именно: „който оре, трябва да оре с надежда (тя подкрепя орача в неговия тежък труд), че при вършеенето няма да остане без награда“ (както би се случило, ако на него, както на вола, му бъде завързана устата с торба).
“с надежда”. По отношение на вършача изразът „с надежда“ наистина се оказва напълно неподходящ, защото вършеенето е сигурна работа, за разлика от сеитбата, която може и да не даде плод.