Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. – Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава.
Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. – Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава.
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 13 – стих 4
Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
Проф. А. П. Лопухин
Отношенията на християните в Коринт и в другите гръцки градове с техните съграждани езичници не са били лесни. От една страна, те не са могли напълно да прекъснат семейните и приятелските си връзки с тях, това не би било и в интерес на разпространението на Евангелието. От друга страна, поддържайки тези отношения, християните са се излагали на различни изкушения и е съществувала опасност да се окажат неверни на християнските принципи.
Често ги канели на угощения у езичници, а тези трапези обикновено включвали храни, принесени в жертва в езическите храмове, или дори се устройвали непосредствено в храмовете след извършването на жертвоприношение по повод на някакво семейно тържество. От останалото от жертвата се приготвяло пиршество за приносителите ѝ. Понякога тези остатъци се продавали и на пазара и поради незнание можели да бъдат купени и от християни.
Как са се отнасяли християните към това обстоятелство? Едни, свободни от предразсъдъци, твърдели, че езическите богове са само плод на човешкото въображение и че следователно консумирането на такива храни не може да навреди на духовното им състояние. Други обаче избягвали както подобни угощения, така и тези храни, страхувайки се от вредно бесовско влияние.
Първите без съмнение са принадлежали към учениците на апостол Павел. Но и вторите е напълно възможно да са били негови ученици, макар и да не са успели напълно да се освободят от представите за идолите, усвоени още от детството им, те все още ги възприемали като действителни божества, като реално съществуващи сили.
С оглед на всичко казано апостолът намира за необходимо преди всичко да подчертае, че въпросът дали да се яде или да не се яде идоложертвено месо не бива да се решава единствено въз основа на знанието за истинската природа на езическите божества, а и въз основа на любовта към ближния. Християните в Коринт, поне онези, които са силни във вярата, не признават идолите за действителни същества и вярват само в Единия Бог –Твореца. Но за съжаление не всички имали такова разбиране: сред тях има и такива, чиято съвест се смущава, когато са принудени да ядат идоложертвено месо. Именно с това обстоятелство силните във вярата трябва да се съобразяват.
След израза „що се пък отнася до идоложертвените храни“ е по-добре да се добави: „ще кажа следното:“
„Мислим“ – под „ние мислим“ тук се имат предвид апостол Павел и Состен (1 Кор. 1:1), а също и онези коринтяни, които споделят тяхното разбиране.
„защото“ (ὅτι), по-точно: „че“. В такъв именно смисъл тази гръцка частица е употребена и в 4-ти стих, който всъщност представлява повторение и продължение на мисълта, започната в 1-ви стих.
„всички“, т.е. всички християни в Коринт, които, приемайки кръщението, с това са се отрекли от заблудите на политеизма и са приели вярата в Единия Бог. Те „знаят“ само Него.
„но знанието…“. От тази фраза до 4-ти стих включително апостолът вмъква пояснение за недостатъчността на „знанието“ само по себе си за правилното развитие на християнския живот.
„възгордява“, т.е. прави човека претенциозен, самодоволен и лекомислен.
„любовта назидава.“ Само онова знание, което е съединено с любов, е действително полезно, защото именно любовта умее да разбира и правилно да оценява у ближния онова, което наистина заслужава внимание.