Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 6 – стих 9

Той завършва увещанието си с предупреждение, като засилва словото си и им поставя въпрос за нещо, което е добре известно на всички.

“Не се лъжете”. Тук той намеква за онези коринтяни, които твърдели, че Бог е човеколюбив и няма да наказва, а ще въведе всички в Царството. Затова апостолът казва: „не се заблуждавайте“, защото наистина е явна самоизмама и заблуда тук да очакваш всякакви блага, а там да бъдеш осъден.

“нито блудници”. Този, който е вече осъден, поставя на първо място.

“ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци”. „Малакийци“ нарича онези, над които се извършва срамното, а след това изброява и онези, които го вършат.

Липсата на братолюбие, която разкрива желанието да се съдят помежду си, кара апостола да припомни на коринтските християни, че се отнасят лекомислено към поетото от тях задължение да водят чист и праведен живот. Въобразили са си, че духовните им дарби сами по себе си могат да им отворят вратите за Небесното Царство, но според апостола това е невъзможно.

Той изброява пет вида невъздържание, а след това пет вида посегателства срещу правата на другите: както върху имуществото, така и върху достойнството. “Злоречивите”, например уронват честта на другите и накърняват доброто им име.