И словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила,
И словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила,
Второ съборно послание на св. ап. Петра – глава 1 – стих 16
Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие.
Проф. А. П. Лопухин
„Не в убедителни думи на човешка мъдрост.“
Апостолът не търсел силата на проповедта си в това да ѝ придаде външния образ на строго разработена ораторска система.
„а в проява“. Под „проява“ (ἐν ἀποδείξει πνεύματος καὶ δυνάμεως· ) трябва да разбираме онази яснота, която се ражда в ума на слушателя на апостолската проповед (срв. 1Кор. 14:24–25). Проповядвайки на коринтяните, апостолът се стараел да разберат преди всичко същността на Евангелието.
“на дух и сила“ – “на дух” е родителен падеж за причина: само от Божествения Дух може да произлезе такава пълна и проникваща в съзнанието на слушателите яснота (срв. Еф. 1:17–18).
„сила“ е в родителен падеж, обозначаващ начина на действие на Духа: тук Духът действа мощно. Вътрешната сила на истината, възвестявана чрез Светия Дух, увлича ума, волята и сърцето на човека към послушание спрямо тази истина.
Едва ли апостолът има предвид чудесата, които е вършил и в Коринт (както смята св. Йоан Златоуст), защото още в първата глава той изобличава юдеите за това, че търсели опора на вярата си в знамения (ст. 22).