Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 13 – стих 5

„Не безчинства“. Под „безчинство“ (ἀσχημοσύνη) трябва да се разбира липса на възпитание и учтивост, каквато се е забелязвала у някои коринтяни, например в това, че на богослужебните събрания те понякога не давали думата на хора, притежаващи по-полезни за Църквата дарования, а говорели само те. Изобщо, посочените тук четири определения на любовта се отнасят до злоупотребата с духовните дарове. Следващите четири вече засягат по-общо християнския живот.

„Не търси своето“. Всеки от нас има свои права, но този, който обича ближния, напълно забравя за тях и се грижи единствено другите да бъдат удовлетворени. Щастието се състои в това да даваш и да служиш. Някои християни в Коринт са мислели по друг начин (вж. гл. 6 и 8).

„Не се сърди“. Ние сме склонни да гледаме на избухливия, раздразнителен характер като на невинна слабост… А всъщност тази, по наше мнение, „невинна“ слабост заема централно място в анализа на любовта у апостол Павел. И това е разбираемо: нищо не може в такава степен да ожесточи живота, да посее вражда, да разруши най-свещените семейни връзки, да лиши мъжете от мъжественото им, спокойно достойнство, жените от истинската женственост, а децата от нежната и искрена сърдечност, както т.нар. недостатъци на характера – мрачният, избухливият, раздразнителният нрав.

„Не мисли зло“, т.е. не вменява на другите като вина злото, което ѝ е причинено. В основата на такова отношение към ближните стои убеждението, че никой не желае умишлено да навреди на друг; любящият човек има доверие на другите хора.