Следващите стихове (1 Йоан 5:14–21), като органична и неразделна част от посланието, носят характера на завършек, в който се повтарят най-главните мисли на писмото, с добавянето на една нова тема — за застъпническата молитва за братя, които съгрешават (1 Йоан 5:15–16). Съзнанието у вярващия, че притежава истинския и вечен живот, неизбежно поражда и синовно дръзновение пред Бога (ст. 14; срв. 1 Йоан 2:28, 3:21, 4:17). Това дръзновение се изразява в радостната увереност, че Бог ще чуе молитвите му — стига...
Следващите стихове (1 Йоан 5:14–21), като органична и неразделна част от посланието, носят характера на завършек, в който се повтарят най-главните мисли на писмото, с добавянето на една нова тема — за застъпническата молитва за братя, които съгрешават (1 Йоан 5:15–16).
Съзнанието у вярващия, че притежава истинския и вечен живот, неизбежно поражда и синовно дръзновение пред Бога (ст. 14; срв. 1 Йоан 2:28, 3:21, 4:17). Това дръзновение се изразява в радостната увереност, че Бог ще чуе молитвите му — стига те да бъдат в съгласие с Неговата свята воля (срв. Йоан 16:24; Евр. 4:16). „Ако просим от Бога нещо, което е според волята Му, Той ни чува… А който проси нещо противно на волята на Учителя, няма да бъде чут“ (блаж. Теофилакт).
Благодарение на тази християнска надежда, вярващият гледа на онова, което моли от Бога, като на вече получено (ст. 15). В това се състои същността на християнската молитва.
Проф. А. П. Лопухин
Следващите стихове (1 Йоан 5:14–21), като органична и неразделна част от посланието, носят характера на завършек, в който се повтарят най-главните мисли на писмото, с добавянето на една нова тема — за застъпническата молитва за братя, които съгрешават (1 Йоан 5:15–16).
Съзнанието у вярващия, че притежава истинския и вечен живот, неизбежно поражда и синовно дръзновение пред Бога (ст. 14; срв. 1 Йоан 2:28, 3:21, 4:17). Това дръзновение се изразява в радостната увереност, че Бог ще чуе молитвите му — стига те да бъдат в съгласие с Неговата свята воля (срв. Йоан 16:24; Евр. 4:16). „Ако просим от Бога нещо, което е според волята Му, Той ни чува… А който проси нещо противно на волята на Учителя, няма да бъде чут“ (блаж. Теофилакт).
Благодарение на тази християнска надежда, вярващият гледа на онова, което моли от Бога, като на вече получено (ст. 15). В това се състои същността на християнската молитва.