След като разкри учението за истинското изповядване на вярата във въплътения Син Божи и посочи, че неговият източник е сам Бог (1Йоан 4:2), апостол Йоан показва, че и втората част от Божествената „заповед“ (1Йоан 2:23) — любовта към ближния, също идва от Бога. Той обяснява любовта в тясна връзка с познанието: както всяко истинско познание предполага вътрешна близост между познаващия и познаваното, така и любовта, когато е истинска, идва от Бога. Колкото по-силно е вътрешното влечение към предмета на познанието,...
След като разкри учението за истинското изповядване на вярата във въплътения Син Божи и посочи, че неговият източник е сам Бог (1Йоан 4:2), апостол Йоан показва, че и втората част от Божествената „заповед“ (1Йоан 2:23) — любовта към ближния, също идва от Бога. Той обяснява любовта в тясна връзка с познанието: както всяко истинско познание предполага вътрешна близост между познаващия и познаваното, така и любовта, когато е истинска, идва от Бога. Колкото по-силно е вътрешното влечение към предмета на познанието, толкова по-дълбоко е самото познание. Древните са казвали: „подобното познава подобното“. Това важи с пълна сила и в религиозния живот. Там, където има любов, тя свидетелства, че Бог вече е действал в човека. Който обича, той е роден от Бога (1Йоан 2:29; 3:9), той Го познава — не само с вяра, а и с дълбоко вътрешно усещане.
Обратно, онзи, който не обича ближния си — още повече ако враждува с него (1Йоан 3:15), няма как да познава Бога. Такъв човек остава в плен на плътското и не разбира онова, което идва от Духа (1Кор. 2:14). Причината е ясна: „Бог е любов“ (ὁ Θεὸς ἀγάπη ἐστίν – 1Йоан 4:8). Това е най-дълбокото и пълно определение за нравствената природа на Бога. Християнската богословска мисъл никога не е изразявала по-високо или по-съответстващо определение за Божието естество. Св. Григорий Богослов казва: „Ако някой ни попита какво почитаме и на какво се покланяме, отговорът е ясен: почитаме любовта. Защото, според думите на Светия Дух, нашият Бог е любов — и това име Му е по-угодно от всяко друго“ (Слово 23).
Проф. А. П. Лопухин
След като разкри учението за истинското изповядване на вярата във въплътения Син Божи и посочи, че неговият източник е сам Бог (1Йоан 4:2), апостол Йоан показва, че и втората част от Божествената „заповед“ (1Йоан 2:23) — любовта към ближния, също идва от Бога. Той обяснява любовта в тясна връзка с познанието: както всяко истинско познание предполага вътрешна близост между познаващия и познаваното, така и любовта, когато е истинска, идва от Бога. Колкото по-силно е вътрешното влечение към предмета на познанието, толкова по-дълбоко е самото познание. Древните са казвали: „подобното познава подобното“. Това важи с пълна сила и в религиозния живот. Там, където има любов, тя свидетелства, че Бог вече е действал в човека. Който обича, той е роден от Бога (1Йоан 2:29; 3:9), той Го познава — не само с вяра, а и с дълбоко вътрешно усещане.
Обратно, онзи, който не обича ближния си — още повече ако враждува с него (1Йоан 3:15), няма как да познава Бога. Такъв човек остава в плен на плътското и не разбира онова, което идва от Духа (1Кор. 2:14). Причината е ясна: „Бог е любов“ (ὁ Θεὸς ἀγάπη ἐστίν – 1Йоан 4:8). Това е най-дълбокото и пълно определение за нравствената природа на Бога. Християнската богословска мисъл никога не е изразявала по-високо или по-съответстващо определение за Божието естество. Св. Григорий Богослов казва: „Ако някой ни попита какво почитаме и на какво се покланяме, отговорът е ясен: почитаме любовта. Защото, според думите на Светия Дух, нашият Бог е любов — и това име Му е по-угодно от всяко друго“ (Слово 23).