Първо съборно послание на св. ап. Йоана Богослова – глава 2 – стих 7

След като насърчава читателите да спазват Божиите заповеди (ст. 3–5), особено тази за любовта, и посочва като върховен пример самия Господ Иисус Христос (ст. 6), Апостол Йоан предвижда, че някои могат да възразят, че това изискване е твърде трудно за изпълнение. Затова той пояснява: тази заповед не е нещо ново и непознато. Тя е древна, дадена още в Стария Завет (Лев. 19:18), макар че в същото време е и нова.

“Тъй като това послание е отправено към всички – и към юдеи, и към езичници, апостолът уточнява, че заповедта за любовта не е нова, поне що се отнася до юдеите. Тя вече е била записана върху Моисеевите скрижали: „Обичай, след Бога, ближния си като себе си“ (Лев. 19:18). Но и при езичниците този закон е написан – не върху камък, а върху скрижалите на сърцето, чрез естествения разум… Така че и езичниците са получили този древен закон или заповед, защото самата човешка природа ни учи да бъдем кортки един към друг, заради което човекът е общуващо същество, а това не е възможно без любов. В древните истории дори се разказва за много хора, които са умирали заради други, а това, според думите на Христос, е върховното проявление на любовта: „Няма по-голяма любов от тая – да отдадеш живота си за приятелите си“ (Йоан 15:13). (блаж. Теофилакт)

Така че „любовта към ближния е заповед едновременно древна и нова“: тя е древна, защото е дадена още в старозаветното откровение, но е нова, защото в пълнота е осъществена само от Иисус Христос – и се осъществява по Негов пример у вярващите, в чийто живот вече преминава тъмнината и започва да сияе истинската светлина на Богопознанието (ст. 7–8). (проф. прот. Д. И. Богдашевский)