След като насърчава читателите да спазват Божиите заповеди (ст. 3–5), особено тази за любовта, и посочва като върховен пример самия Господ Иисус Христос (ст. 6), Апостол Йоан предвижда, че някои могат да възразят, че това изискване е твърде трудно за изпълнение. Затова той пояснява: тази заповед не е нещо ново и непознато. Тя е древна, дадена още в Стария Завет (Лев. 19:18), макар че в същото време е и нова. “Тъй като това послание е отправено към всички – и...
След като насърчава читателите да спазват Божиите заповеди (ст. 3–5), особено тази за любовта, и посочва като върховен пример самия Господ Иисус Христос (ст. 6), Апостол Йоан предвижда, че някои могат да възразят, че това изискване е твърде трудно за изпълнение. Затова той пояснява: тази заповед не е нещо ново и непознато. Тя е древна, дадена още в Стария Завет (Лев. 19:18), макар че в същото време е и нова.
“Тъй като това послание е отправено към всички – и към юдеи, и към езичници, апостолът уточнява, че заповедта за любовта не е нова, поне що се отнася до юдеите. Тя вече е била записана върху Моисеевите скрижали: „Обичай, след Бога, ближния си като себе си“ (Лев. 19:18). Но и при езичниците този закон е написан – не върху камък, а върху скрижалите на сърцето, чрез естествения разум… Така че и езичниците са получили този древен закон или заповед, защото самата човешка природа ни учи да бъдем кортки един към друг, заради което човекът е общуващо същество, а това не е възможно без любов. В древните истории дори се разказва за много хора, които са умирали заради други, а това, според думите на Христос, е върховното проявление на любовта: „Няма по-голяма любов от тая – да отдадеш живота си за приятелите си“ (Йоан 15:13). (блаж. Теофилакт)
Така че „любовта към ближния е заповед едновременно древна и нова“: тя е древна, защото е дадена още в старозаветното откровение, но е нова, защото в пълнота е осъществена само от Иисус Христос – и се осъществява по Негов пример у вярващите, в чийто живот вече преминава тъмнината и започва да сияе истинската светлина на Богопознанието (ст. 7–8). (проф. прот. Д. И. Богдашевский)
Проф. А. П. Лопухин
След като насърчава читателите да спазват Божиите заповеди (ст. 3–5), особено тази за любовта, и посочва като върховен пример самия Господ Иисус Христос (ст. 6), Апостол Йоан предвижда, че някои могат да възразят, че това изискване е твърде трудно за изпълнение. Затова той пояснява: тази заповед не е нещо ново и непознато. Тя е древна, дадена още в Стария Завет (Лев. 19:18), макар че в същото време е и нова.
“Тъй като това послание е отправено към всички – и към юдеи, и към езичници, апостолът уточнява, че заповедта за любовта не е нова, поне що се отнася до юдеите. Тя вече е била записана върху Моисеевите скрижали: „Обичай, след Бога, ближния си като себе си“ (Лев. 19:18). Но и при езичниците този закон е написан – не върху камък, а върху скрижалите на сърцето, чрез естествения разум… Така че и езичниците са получили този древен закон или заповед, защото самата човешка природа ни учи да бъдем кортки един към друг, заради което човекът е общуващо същество, а това не е възможно без любов. В древните истории дори се разказва за много хора, които са умирали заради други, а това, според думите на Христос, е върховното проявление на любовта: „Няма по-голяма любов от тая – да отдадеш живота си за приятелите си“ (Йоан 15:13). (блаж. Теофилакт)
Така че „любовта към ближния е заповед едновременно древна и нова“: тя е древна, защото е дадена още в старозаветното откровение, но е нова, защото в пълнота е осъществена само от Иисус Христос – и се осъществява по Негов пример у вярващите, в чийто живот вече преминава тъмнината и започва да сияе истинската светлина на Богопознанието (ст. 7–8). (проф. прот. Д. И. Богдашевский)