Пиша вам, чеда, защото ви са простени греховете заради Неговото име.
Пиша вам, чеда, защото ви са простени греховете заради Неговото име.
Деяния на светите Апостоли – глава 4 – стих 12
защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.
Деяния на светите Апостоли – глава 10 – стих 43
За Него, всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.
Проф. А. П. Лопухин
След като вече е изложил учението за живот в светлината, за същността на богопочитанието и за любовта като най-главно условие за истинско служение на Бога (1 Йоан 1 – 2:8), апостол Йоан подготвя читателя за следващото наставление — как християнинът трябва да се отнася към света (ст. 15). Преди да пристъпи към това важно предупреждение, той обръща вниманието си към християните от различни възрасти и духовно развитие, като им отправя настойчив призив.
Обръщенията „чед(ц)а“ (τεκνία, ст. 12) и „деца“ (παιδία, ст. 14) не трябва да се разбират в буквален смисъл, а като бащинско обръщение на възрастния апостол към всички вярващи, без оглед на тяхната възраст. Това се потвърждава от последователната употреба на тези термини и на други места в посланието (напр. 1 Йоан 2:1, 1 Йоан 2:28; 1 Йоан 3:7, 1 Йоан 3:18; 1 Йоан 4:4; 1 Йоан 5:21). В същото време термините „отци“ (πατέρες) и „младежи“ (юноши, νεανίσκοι) обозначават по-скоро степени на духовна зрелост, макар че е възможно да се има предвид и реалната възраст, особено в случая с „младежи“ (νεανίσκοι), където може да се говори за съвпадение между физическа и духовна възраст.
Апостолът изгражда обръщенията си в две паралелни групи. В първата група използва глагола „пиша“ (γράφω) в сегашно време, а във втората – същия глагол в аорист (ἔγραψα). Така той отбелязва разликата между духовните състояния и възрасти в християнската общност, като на всички тях приписва високи духовни блага, получени в Христа – с цел да ги предпази от привързване към света (ст. 15).
Първо, апостолът се обръща към цялата християнска общност (τεκνία) и казва, че им пише, защото греховете им са простени (ст. 12). Това прощение предполага и едно основополагащо познание – на Този, чрез Когото ни е дарено това велико благо: познанието на Спасителя Иисус Христос.
Въпреки че и прошката на греховете, и познанието на Христос са достъпни за всички вярващи, апостолът специално подчертава, че именно „отците“ (πατέρες) се отличават с дълбокото познаване на Безначалния Бог. „Пиша ви, отци, защото познахте Безначалния“ (ст. 13).