Книга Рут – глава 2 – стих 14

И рече й Вооз: време е за ядене; дойди тук и яж хляб и топи залъка си в оцета. И тя седна при жетварите. Той й даде хляб; тя яде, наяде се, и още й остана.

Няма тълкувания.

Няма посочени паралелни места.