Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 16 – стих 16

За да не даде повод за разпри, че едни поздравява тъй, а други иначе, за едни говори с по-големи, а за други с по-малки похвали,  той уравнява всички чрез светото целование, та нито по-високият да презира по-низкия, нито по-низкият да завижда на по-високия; защото светото целование всичко умиротворява и уравнява.

“Поздравяват ви всички Христови църкви”. Той не само ги обединява лично, но праща към тях поздрав от всички църкви, за да се съединят; защото говори за всички като цяло, а не за една или друга.

А споменава толкова много хора в това послание — нещо, което не е правил в никое друго, понеже още не е виждал римляните. Понеже в Рим са намерили убежище мнозина от неговите сродници, той, достойно споменавайки ги по име, ги представя на римляните чрез посланието.

След прочитането на посланието читателите трябва да се поздравят взаимно със свето целуване – жест, който в древността на Изток е израз на приветствие при среща и раздяла (1 Пет. 5:14; Апостолски постановления XI, 57, 12; VIII, 5, 5). То се нарича свято, защото изразява духа на християнско единение.

„всички църкви“. Напълно възможно е наистина всички източни Църкви, които са знаели, че апостолът пише послание до Рим и сам възнамерява да отиде там, да са го помолили да предаде и техния поздрав на Римската църква – столицата на империята.