Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 15 – стих 27

„Няма нищо необкиновено – казва той, – че те пожелаха да дадат помощ на светиите: те са техни длъжници.“

По какъв начин? Христос произлезе от юдеите и дойде най-напред за тях; оттам са и апостолите, и пророците, и всички духовни блага. Но причастна на всичко това стана цялата вселена. Следователно онези, които са се обърнали от езичниците, трябва да споделят с верните измежду юдеите своите материални блага; така трябва да правите и вие.

Не казва: „да ги допуснат до участие“, а: „да им услужват“. Така той представя даващите като своеобразни дякони (служители). И не казва: „да им услужват в своите телесни блага“ (в гръцкия оригинал без “своите”: ὀφείλουσιν καὶ ἐν τοῖς σαρκικοῖς λειτουργῆσαι αὐτοῖς). Защото за духовните блага той каза, че принадлежат на юдеите; а материалните блага не принадлежат само на езичниците – понеже богатството е общо сред всички хора, а не притежание само на онези, които го владеят.