А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда.
А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата от Писанията да имаме надежда.
Колкото повече проявяваме търпение или твърдост в самоограничението за полза на нашите братя във вярата, толкова по-силна става нашата надежда, че по този път ще достигнем своята желана цел – бъдещото величие в царството на славата. Писанията на Стария Завет в този случай са за нас утеха: в тях се намират немалко разкази за това как Господ увенчава търпението на страдалците.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Това, казва апостолът, е било написано по-рано, за да подражаваме на него. Тук той ги увещава и към търпение в изкушенията, като казва, че, укрепвани чрез Писанието, трябва да търпим, и чрез търпението да проявим в себе си жива и постоянна надежда. Защото онзи, който търпи, показва, че има в себе си надежда за бъдещите блага; а който не търпи, той е изгубил надеждата.