Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 15 – стих 3

Апостолът ни поставя за пример Христос. Защото ако Той бе пожелал да угажда на Себе Си, тоест да търси Своето, би могъл да избегне укорите и да не търпи онова, което претърпя; но Той не пожела това, а, като прие страдания върху Себе Си, придоби лоша слава пред мнозина, смятан беше за безсилен, дори за измамник и злодей. За Него говореха: „Други е спасявал, а Себе Си… не може да спаси“ (Мат. 27:42). Така „хулите на онези, които Те хулят“, Отче, в Стария Завет, „паднаха върху Мен“ (Пс. 68:10), тоест върху Твоя Син. И това не е нещо ново.

Думите на псалома могат да се разбират и в този смисъл, че Христос е понесъл върху Себе Си хулите, които хората всъщност отправяли към Бога; и в този смисъл, че Христос е поел върху Себе Си отговорността за хулите (т.е. греховете) на хората; или, накрая, така, че Христос е търпял страдания за дома Божий, за Църквата, търпял е от любов към Своите братя.

С оглед на контекста на речта в псалома, тук е по-правилно да се даде на апостолските думи последното значение. Всички тези страдания Христос прие напълно доброволно и би могъл да не ги поема върху Себе Си.