Защото, ако тяхното отхвърляне е помирение за света, то какво ще бъде приемането им, ако не възкресение от мъртви?
Защото, ако тяхното отхвърляне е помирение за света, то какво ще бъде приемането им, ако не възкресение от мъртви?
Какво друго означава „живот от мъртви“, ако не всеобщото възкресение на народите в Христа? Ако чрез тяхното отхвърляне идва помирение, то чрез приемането им Бог ще покаже още по-явно триумфа на милостта Си над осъждението. (Писмо 149)
Апостолът показва тук още по-голямата полза, която ще произлезе от приемането на Израил. Ако тяхното отхвърляне доведе до спасение на езичниците (καταλλαγὴ κόσμου, помирение със света), колко по-голямо ще бъде благословението, когато самите те се върнат! Това е като да се върне главният син в бащиния дом — радостта става пълна.
“възкресение от мъртви” – букв. „живот от мъртви“ (ζωή ἐκ νεκρῶν). Някои тълкуватели като Ориген, Йоан Златоуст, Теодорит и други, разбират този израз като „нов живот в бъдещия век“, който ще започне с всеобщото възкресение. Но с това обяснение не можем да се съгласим. В Евангелието според Матей (Мат. 24:14) и в 1 Кор. 15:23, където се говори за началото на новия век, никъде не се споменава за обръщането на Израил като белег на това начало.
Освен това апостол Павел, когато говори за възкресението на мъртвите, употребява думата ἀνάστασις, а не ζωή; затова тук той има предвид не буквалното възкресение, а нещо друго.
Други тълкуватели, като Теофилакт, виждат в израза „живот от мъртви“ духовен разцвет на християнството, който ще настъпи, когато юдейският народ се обърне и влезе в лоното на Църквата. Но и това тълкуване е несъвършено, защото у апостол Павел няма никакъв намек, че преди това Църквата ще се намира в някакво състояние на духовна смърт. Напротив, навсякъде той говори за това, че духовният живот вече кипи сред повярвалите от езичниците.
По-простото и най-вероятно значение на думите е следното: „живот от мъртви“ изразява пълното и окончателно разкриване на спасението, донесено от Христос. Приемането на юдейския народ в Църквата Христова ще бъде своеобразен завършек на историята на домостроителството на човешкото спасение — така, както прославянето на човешкото тяло при възкресението представлява завършек на Божия благодатен промисъл за човека.
Второ послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 5 – стих 19
защото Бог примири света със Себе Си чрез Христа, без да вменява на човеците прегрешенията им, и ни вложи в нас словото на примирението.
Св. Григорий Нисийски (ок. 335 – 395)
Помирението (на света с Бога) чрез Христос е вече чудо, но какво по-голямо чудо от това, духовно мъртвият да оживее? Тяхното връщане ще бъде като възкресение на душите, което отеква в цялото творение.