“Господи, избиха Ти пророците и разкопаха Ти жертвениците; аз останах сам, и искат да ми вземат душата”.
“Господи, избиха Ти пророците и разкопаха Ти жертвениците; аз останах сам, и искат да ми вземат душата”.
Илия се оплаква, че е останал сам, но Бог му разкри, че има още хиляди. Така и в нашето време: мнозина изглеждат да следват света, но Бог познава Своите. Апостолът ни учи, че Църквата никога не е изоставена.
Апостолът привежда думите на Илия не за да покаже отчаяние, а за да изобличи евреите в дълбоко непослушание. И ако тогава, когато още нямаше Христос, пророците бяха гонени и убивани, колко повече ще бъде гонението срещу Него и тези, които Го следват! Но и тогава, въпреки ужаса, Бог запази седем хиляди. Така и сега – не всички са отпаднали. Има вярващи и от Израил.
Ὁμιλία εἰς τοὺς Ῥωμαίους, PG 60
Апостолът цитира думите от 3 Цар. 19:10, 14, като го прави свободно — по текста на Септуагинта (LXX).
„сам“ — тоест, според мисълта на апостола, единствен измежду всички, останал верен на Яхве.
Трета книга Царства – глава 19 – стих 14
Той отговори: пламнах от ревност за Господа, Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и с меч убиха Твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат.
Св. Йоан Касиан (ок. 360 – ок. 436)
Този стих ни напомня, че понякога, в усърдието си, човек може да си въобрази, че е единствен останал верен. Но Божият промисъл действа тихо и невидимо – и Неговите избрани не са изоставени. (Беседа 18)