А оправданието от вярата казва тъй: “да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?” сиреч, да свали Христа,
А оправданието от вярата казва тъй: “да не речеш в сърцето си: кой ще възлезе на небето?” сиреч, да свали Христа,
Пета книга Моисеева – Второзаконие – глава 30 – стих 12
тя не е на небето, за да може да се каже: "кой би възлязъл за нас на небето и би ни я донесъл и дал да я чуем, та да я изпълним?"
Проф. А. П. Лопухин
Напротив, праведността, която произтича от вярата и сега действа като спасителна сила за човека, говори по различен начин: „да не речеш в сърцето си…“.
Апостолът, добре съзнавайки, че Моисей не е могъл да изрази това, което сега разкрива праведността чрез вяра, взема неговите думи, за да предаде своята собствена мисъл за настоящото спасение в Христос.
Моисей (Втор. 30:11–14) не е твърдял, че изпълнението на Закона е лесно, а е казвал, че Израил не може да оправдае своите престъпления с незнание на Закона. Той напомнял, че няма нужда народът да чака пратеник от небето, където обитава Бог, нито да изпраща някого зад морето, при друг народ, за да научи Божията воля, защото сам Бог вече е говорил на Израил чрез Закона и е открил волята Си (Втор. 6:6–9, 20–25; 30 гл.).
Апостол Павел използва тези думи в нов, христологичен смисъл. Той казва, че онзи, който пита „Кой ще възлезе на небето?“, всъщност „сваля Христос от небето“.